Решение № 572 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 516/2009 г.

Решение № 572 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 516/2009 г., I г. о., ГК, докладчик Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. С решение № 1835 от 5.12.2008 г. по гр. д. № 1528/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решението по гр. д. № 952/07 г. на А. районен съд по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от М. А. Т. срещу община А. и производството по този иск е прекратено. Първоинстанционното решение е отменено в частта по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и този иск е отхвърлен. По жалба на ищцата М, с определение № 872/18.08.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Обжалването е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 612 от 17.10.95 г. по гр. д. № 390/95 г. на 5 чл. състав на ВС по въпроса за задължението на съда да реши поставения за разглеждане спор на предявеното основание. При разглеждане на касационната жалба по същество настоящият състав приема на основание чл. 291, т. 3 от ГПК, че посоченото решение № 612 от 17.10.95 г. по гр. д. № 390/95 г. на 5 чл. състав на ВС е неотносимо към настоящия спор, тъй като въззивният съд в случая се е произнесъл по нередовна искова молба и е постановил недопустимо решение. В исковата молба се сочи, че на ищцата, в качеството и на наследник на М. К. И., е възстановена с решение № ЛС 162/19.10.93 г. на ПК А. в стари реални граници нива от 1500 кв. м., в землището на с. Л., местността "С", която съвпада с УПИ *, VI и VII-общ. от кв. 22 по плана на с. Л.. С., като основание на предявения положителен установителен иск срещу община А., ищцата се позовава и на придобивна давност върху възстановения имот, текла след 1993 г. Изявеното от ищцата, че според нея не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, тъй като няма скица на имота /каквато не се изисква към момента на постановяване на решението от 1993 г. на поземлената комисия, а самото решение препраща към заявлението за възстановяване, в което са описани границите на възстановения имот/ представлява правен извод, а не твърдение на факти и не следва да се взема предвид. При тази неустановеност на основанието на положителния установителен иск за собственост, предявен срещу община А., постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като е по нередовна искова молба. Ето защо то следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за отстраняване недостатъците на исковата молба и постановяване на ново решение по съществото на правния спор. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,