Определение № 150 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 667/2009 г.

Производството пред ВКС е образувано, на основание чл.43,т.3 НПК, по повод искане на Районен съд- гр. П. за промяна местната подсъдност на н.а.х.д. № 1184/09год. по описа на съда. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, намира следното: В Районен съд-гр. Перник е постъпила жалба от Д. Б. И., с която е атакувано наказателно постановление № 1677/ 09.09.2009год., издадено от началник сектор „ПП-КАТ” към ОД Перник. Образувано е н.а.х.д. № 1184/09год. Всички съдии са се отвели от разглеждане и решаване на делото по същество и е сезиран ВКС на РБ за промяна местната подсъдност на делото. Искането на Районния съд е основателно. Налице са предпоставките на чл.43,т.3 НПК. Видно от приложените по делото разпореждания за самоотводи на съдиите, с правно основание чл.29,ал.2 НПК съдът, на който делото е подсъдно по правилата за местната подсъдност, не може да образува състав. В съдебните актове са изтъкнати съображения, че жалбоподателката е съдебен служител и за да се избегне възникване на съмнение, относно безпристрастността и обективността на съдиите, същите са се отвели от разглеждане на делото по същество. За това делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване по същество на друг, еднакъв по степен съд –Районен съд-гр. Кюстендил. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение