Решение № 418 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. Г., [ЕГН], от гр. Пловдив, чрез адв. В. Спасова, АК – Пловдив, срещу Решение № 5686/ 24.06.2025 г. по адм. дело № 148 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пловдив. Според касатора решението на административния съд е неправилно, немотивирано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоява, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е обсъдил всички, представени от страните, доказателства. Продължава, че съдът се е произнесъл на база доказателствата, приети от ответника, които са били оспорени от жалбоподателя за тяхната истинност и автентичност, но доказване в тази насока не е било допуснато от съда, което процесуално нарушение се е отразило на формираните от него изводи. Прави възражение, че съдът е отразил, че мотиви за издаване на акта се съдържат в административната преписка, вкл. Протокол от клиничния съвет на отделението по съдебна медицина, атестата и доклада на началника на отделението по съдебна медицина, но такова позоваване в оспорения акт липсвало. Продължава, че цитираните в мотивите документи не са издадени от ответника, а са издадени по повод друга преписка, в друго производство и не касаят прекратяването на специализацията на д-р Г. с Медицински университет – Пловдив (МУ – Пловдив). Касаторът твърди, че противно на изводите на Административен съд – Пловдив, липсва уведомяване на д-р Г. като заинтересовано лице за започване на производство по прекратяване на специализацията ѝ, както и не е осигурено участието ѝ в това производство. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил възражението, че оспорената заповед е антидатирана и издадена с дата 17.10.2024 г. и то, след като на 12.12.2024 г. д-р Г. е поискала да ѝ бъде връчен документ за прекратяване на специализацията, тъй като на 03.12.2024 г. е била уведомена, че специализацията ѝ се прекратява на основание чл. 25, ал. 6 от Наредба № 1 от 22.01.2025 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Оспорва извода на съда, че производството по прекратяване на специализацията на д-р Е. Г. е започнало по повод отказа да бъде допусната до държавен изпит за придобиване на специалност. Според касатора съдът е допуснал съществено нарушение, като е коментирал в мотивите си, че макар жалбоподателката да е имала сключен трудов договор от 08.07.2024 г., то задължителният конкурс за започване на специализация е проведен на 01.08.2024 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 25, ал. 6 от Наредбата и за ректора на МУ - Пловдив е било задължително да прекрати специализацията. В тази връзка касаторът се позовава на решения на ВАС, че административният съд не е компетентен да се произнася по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, а е бил длъжен да се съобрази с наличието на този договор и че в месечен срок след прекратяване на трудовия си договор с УМБАЛ „Свети Георги“ специализантката е сключила нов такъв с друга база за обучение. Касаторът се позовава и на технически грешки на съда за твърдението, че са налице процесуални нарушения, както и на дадени указания за представяне на доказателства за изпълнение на учебния план по специализацията, които впоследствие е счел за неотносими. При тези доводи иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата и да бъде отменена заповедта за прекратяване на специализацията, ведно със законовите последици от това – присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Спасова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя като доказателства заверени преписи на решение на Районен съд – Пазарджик по гр. дело № 5223/ 2024 г., както и на решение на Окръжен съд – Пазарджик по гр. дело № 421/ 2025 г. Ответникът – Ректорът на Медицински университет - Пловдив, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Филева, която оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор против нея (л. 17), в който излага доводи, че в случая с д-р Г. са нарушени изискванията на Наредбата, съответно, че трудовият ѝ договор може да бъде действителен с „МБАЛ – Пазарджик“ АД по отношение факта, че е полагала труд там, но не и по отношение на специализацията ѝ. Претендира разноски и представя списък на разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. В. Г. срещу Заповед № Р-3228 от 17.10.2024 г. на Ректора на Медицински университет – Пловдив, с която е прекратена специализацията ѝ по специалност „Съдебна медицина и деонтология“, зачислена по реда на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредбата) с трудов договор № 156 от 29.03.2021 г. в база за практическо обучение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с начало на специализацията в тази база 01.04.2021 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на жалбата, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е, че нито нормата на чл. 25 от Наредбата, нито други норми от нея предвиждат изрични правила, по които да се проведе прекратяването на специализацията за клиничната специалност „Съдебна медицина и деонтология“, както и че такива правила липсват и в Закона за здравето, с оглед на което е счел, че са приложими общите разпоредби на АПК по чл. 26, чл. 27, чл. 34, чл. 35 – 53 от АПК. В тази връзка е направил извод, че правилата на АПК са спазени, като е изтъкнал, че за това свидетелствала обилната кореспонденция между д-р Г. и ръководството на МУ – Пловдив, предоставената ѝ възможност да представи всички доказателства за проведеното обучение и за изпълнен индивидуален учебен план. Изложил е, че дори да са допуснати нарушения от органа на административнопроизводствените правила, то те не са били съществени и не са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, нито са ограничили участието ѝ в производството по издаване на оспорения акт. Според съда в заповедта се съдържат всички документи, въз основа на които е формирана волята на ответника. Добавил е, че мотиви за оспорената заповед се съдържат в представената по делото преписка, включително протокол от клиничния съвет на отделението по съдебна медицина, атестата и доклада на началника на отделението по съдебна медицина. В мотивите си съдът е приел, че в случая е налице нарушение на изискването на чл. 17, ал. 3 от Наредбата, тъй като началната дата на обучение в учебната база в „МБАЛ – Пазарджик“ АД е 08.07.2024 г. при сключен трудов договор № 296/ 05.07.2024 г., а конкурсът за длъжността лекар-специализант по съдебна медицина е проведен на 01.08.2024 г. В тази връзка е приел, че трудовият договор на д-р Г. е прекратен от „МБАЛ – Пазарджик“ АД поради несъответствие с изискванията на Наредбата. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че специализацията ѝ е прекратена със задна дата, считано от 19.06.2024 г., когато е прекратен трудовият ѝ договор с УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД по взаимно съгласие, като е изложил, че независимо, че трудовият ѝ договор с „МБАЛ – Пазарджик“ е сключен на 08.07.24 г., тъй като конкурсът е проведен на 01.08.2024 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 25, ал. 6 от Наредбата, ректорът е бил длъжен да прекрати специализацията ѝ. Според съда времето от 08.07.2024 г. до 22.10.2024 г. (датата на прекратяване на трудовия договор на д-р Г. с „МБАЛ – Пазарджик“ АД) не може да се зачете за време, през което жалбоподателката е изпълнявала учебния си план, тъй като не са били налице изискванията на Наредбата. При тези доводи е отхвърлил жалбата и е приел за законосъобразен оспореният акт. Решението е неправилно. Сторените от първоинстанционния съд изводи са в противоречие с предмета на спора и събраните по делото доказателства. Освен това първоинстанционният съд се е произнесъл инцидентно по законосъобразността на трудовото правоотношение на д-р Г. с „МБАЛ – Пазарджик“ АД, което е недопустимо. Обсъждал е и е описал доказателства, които са неотносими към спора, що се касае до тези за допускане/недопускане на жалбоподателката до държавен изпит и нейния опит да получи съдействие от Министерство на здравеопазването и МУ. Съображенията за това са следните: Няма спор по делото, че Е. В. Г. е започнала своята специализация по съответната специалност след проведен конкурс, като е назначена в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по срочен трудов договор № 156 от 29.03.2021 г., с начало на специализацията в тази база 01.04.2021 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – до изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план за придобиване на специалността, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Няма спор, че трудовият договор с УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е прекратен по взаимно съгласие между страните на 19.06.2024 г. Няма спор, че на 05.07.2024 г. между Е. Г. и „МБАЛ – Пазарджик“ АД е сключен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 3 от Наредбата за длъжността лекар – специализант по „Съдебна медицина и деонтология“, като специализантката е започнала работа в тази база за обучение, считано от 08.07.2024 г. С протокол № 6 от 01.08.2024 г., издаден във връзка с процедура за провеждане на конкурс за длъжността лекар – специализант по съдебна медицина на комисия към „МБАЛ – Пазарджик“ АД, е предложено на изпълнителния директор на болницата да назначи жалбоподателката на длъжността, за която е проведен конкурсът. С писмо от 18.07.2024 г. Изпълнителният директор на „МБАЛ – Пазарджик“ АД уведомява Ректора на МУ - Пловдив и зам. – ректора „Следдипломно обучение“, че д-р Г. е зачислена в новата база за обучение, като е приложено заверено копие от трудовия ѝ договор и заповед на заместник-министъра на здравеопазването, че болницата е одобрена за база за обучение. На 30.07.2024 г. д-р Г. също е уведомила Ректора на МУ – Пловдив, че продължава практическото си обучение в друга база за обучение, с която МУ има сключен договор, а на 31.07.2024 г. на МУ са изпратени и относимите документи на жалбоподателката. След проведения конкурс не е сключен анекс към трудовия договор на жалбоподателката в „МБАЛ – Пазарджик“ АД. Последвала е кореспонденция с Министерство на здравеопазването във връзка с датата на назначаване във втората база и датата на конкурса. Указано е на втората база да изправи несъответствията, но изправяне не е последвало. В резултат на 17.10.2024 г. е прекратена специализацията на д-р Г., считано от 19.06.2024 г., а със Заповед № 108/ 21.10.2024 г. е прекратен трудовият ѝ договор с „МБАЛ – Пазарджик“ АД на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда. Първоинстанционният съд е изложил описаната по – горе фактическа обстановка, но в резултат на нейното правилно установяване, е стигнал до неправилни изводи за законосъобразност на оспорения акт. На първо място, оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилен извод за основание за прекратяване на специализацията. В противовес на приетото от Административен съд – Пловдив, доказателствата по делото сочат, че жалбоподателката не е уведомена за започване на административното производство по прекратяване на специализацията ѝ. Тя не е взела участие в това производство. Нещо повече, изпратено ѝ е на 03.12.2024 г. (както се сочи в касационната жалба) писмо от „Следдипломно обучение“ към МУ - Пловдив, че с писмо от 07.11.2024 г. „МБАЛ – Пазарджик“ е уведомила МУ, че трудовият ѝ договор с тази база е прекратен със заповед от 21.10.2024 г., с оглед на което обучението ѝ за придобиване на специалност е прекратено (л. 296 от адм. дело № 148/ 25 г.). Дали е антидатирана или не заповедта, няма доказателства, за да бъде установено, по – важното е, че неизпълнението от ответника на задълженията му по чл. 26 от АПК и тези по чл. 35 от АПК са довели до нарушаване правото на защита на адресата и същевременно до неправилния извод за прекратяване на специализацията на д-р Г. въпреки наличието на трудов договор с нея от втората база за обучение. Неправилно съдът е счел, че тъй като имало обилна кореспонденция между жалбоподателката и МУ – Пловдив, то тя била уведомена за административното производство и взела участие в него. Тази кореспонденция обаче не касае предмета на спора, а недопускането на лицето до държавен изпит, поради което изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и са довели от своя страна до неправилния извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата обучението за придобиване на специалност, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост „клинична специалност", се осъществява въз основа на едно от следните основания, а именно в случая - сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1, който да е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3. Оспорената Заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, б. „б“, във връзка с чл. 25, ал. 6 от Наредбата - обучението за придобиване на специалност се прекратява в следните случаи: б) прекратяване на договора по чл. 11, ал. 1 или чл. 13 или на заповедта по чл. 11, ал. 1, т. 3 преди изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план. При така разписаните норми предметът на спора се състои в това налице ли е бил към датата на издаване на оспорената заповед валиден трудов договор по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата, като се съобрази, че трудовият договор с „МБАЛ – Пазарджик“ АД е прекратен на 21.10.2024 г., т.е. след издаване на оспорения акт, с който е прекратена специализацията. При този предмет на спора и събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционния съд, че е било налице основание за прекратяване на специализацията към дата 17.10.2024 г., не се подкрепят от доказателствата и приложимите правни норми. Безспорно към датата на издаване на акта трудов договор по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата е имало сключен между жалбоподателката и „МБАЛ – Пазарджик“ АД, което не е взето предвид при издаване на заповедта, нито са изложени мотиви защо не е взето предвид, независимо че като основание е посочен и текстът на чл. 25, ал. 6 от Наредбата, съгласно който, ако специализант прекрати обучението си за придобиване на специалност в една база, но в срок до един месец го продължи в друга база, която има договор с висшето училище, в което е регистриран, ректорът на висшето училище не издава заповед за прекратяване на обучението по ал. 4. Заповедта е издадена с оглед прекратения договор с УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, но след него е последвал друг и административният орган при наличието му е следвало да се съобрази със съществуването му и да не издава оспорения акт. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ – от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съгласно чл. 74, ал. 5 от Кодекса на труда страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването ѝ не бъде връчено на страните. Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който да е обявил недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор, следва да бъде зачетено наличието на последния. Видно от приетото като доказателство по делото пред касационната инстанция съдебно решение № 300/ 04.07.2025 г. по гр. дело № 421/ 25 г. на Окръжен съд – Пазарджик, влязло в сила на 19.08.2025 г., трудовият договор е обявен за недействителен, но с изричното отбелязване, че тази недействителност няма обратно действие, тъй като жалбоподателката е действала добросъвестно. В този смисъл, доколкото наличие на трудов договор е основание за договора за обучение, то към датата на издаване на заповедта не са били налице предпоставките за прекратяване на специализацията. МУ – Пловдив е трето лице спрямо страните по трудовия договор и може да се позове на неговата недействителност, но едва след влизане на решението, с което е обявена. Неоснователно е възражението на ответника по касация в отговора по касационната жалба, че хипотезата на чл. 25, ал. 6 от Наредбата не се е сбъднала, поради което Ректорът на МУ – Пловдив в условията на обвързана компетентност правилно е прекратил специализацията на д-р Г.. Видно от изложеното по – горе, към момента на издаване на Заповедта, трудовият договор с „МБАЛ – Пазарджик“ АД е бил налице, поради което заповедта се явява незаконосъобразна. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен, вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. При този изход на спора и с оглед направеното искане на касатора се дължат разноски за двете инстанции съгласно представените списъци за разноски и доказателства за тяхното извършване, както следва: 10.00 лв. държавна такса за образуване на първоинстанционното производство, 1300.00 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция; 70.00 лв. държавна такса за касационно обжалване и 1100.00 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция или общо разноски в размер на 2480.00 лв./ 1268.00 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,