Определение № 38 от 26.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 114/2009 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 4/16. ХІІ.2008 г. на влязло в сила осъдително първоинстанционно решение № 288 на Кърджалийския ОС от 8. Х.2007 г., постановено по гр. д. № 67/2007 г., която е била подадена от „И” Е. – гр. С., представлявано от Т. К. Д. Дружеството-молител излага, че налице били предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. І-во ГПК, тъй като вследствие съществено нарушаване на съответните правила неговият управител Т. К. Д. бил лишен от възможност да участва в делото. Ответникът по молбата Е. „М” от гр. К. е изразил по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК становище че молбата за отмяна е процесуално недопустима, а по същество – неоснователна. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от „И” Е. – гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно осъдително решение на Кърджалийския ОС е процесуална недопустима. Съображенията същата да бъде оставена без разглеждане са следните: Съгласно чл. 305, т. 5 ГПК преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна, основана на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. І ГПК е тримесечен, считано „от узнаване на решението”. Твърдението, че за решението, чиято отмяна в настоящето извънинстанционно пр-во претендира „И” Е., то е могло да узнае едва на датата 21. ХІ.2008 г., когато на управителят му Д. е била връчена покана за доброволно изпълнение, е неоснователно. Въпросното осъдително решение е било предмет на въззивна жалба, подадена от дружеството-молител, като последното по делото открито с.з., в което пред Пловдивския апелативен съд са се състояли прения между страните е било това на 28.ІІІ.2008 г. В това заседание по даване ход на делото по същество дружеството-молител е било представлявано от упълномощен предишния ден от управителя му адвокат: Милко Ив. Г. от АК С. Същевременно постановеното по делото въззивно решение, потвърждаващо това на първата инстанция, чиято отмяна сега се претендира, е било надлежно съобщено на „И” ЕООД С. на 12.V.2008 г. Последвалото връщане на касационната жалба на това д-во от 28.V.2008 г. по реда на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, окончателно потвърдено с определение на ВКС от 29. Х.2008 г., има обратно действие: по аргумент за противното от текста на чл. 296, т. 2 in fine ГПК. Така меродавната дата, на която „И” ЕООД- С. следва да е узнало за решението, чиято отмяна претендира, е 12 май 2008 г. Следователно преклузивният тримесечен срок по чл. 305 ГПК в случая следва да се счита изтекъл още на 12.VІІІ.2008 г., докато молбата за отмяна е подадена след изтичането на още 4 месеца: на 16. ХІІ.2008 г. С оглед изложеното се налага извод, че настоящата молба за отмяна е просрочена и поради това тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение