Определение № 6768 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Х. С. от гр. Велико Търново, приподписана от адв. Андреев, против определение № 705 от 13.02.2026 г., постановено по административно дело № 145 по описа за 2026 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е: 1. оставена без разглеждане жалбата му против Свидетелство за съдимост с рег. № 260127411011000023622/27.01.2026 г. като незаконосъобразно и преписката се върне на Бюрото по съдимост при Районен съд – Велико Търново със задължение да се издаде ново законосъобразно такова, в което бъде отразено, че същият е неосъждан поради настъпила реабилитация по право; 2. производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и спорът да се реши по същество или делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на деловодните разноски. Ответникът – административният ръководител и председател на Районен съд – Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея определение да потвърди като правилно и законосъобразно. Изцяло се солидаризира с доводите на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването по административен ред на издаденото свидетелство за съдимост. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка за допустимост и основателност на частната жалба, по заявените в нея твърдения приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд я намира за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е започнало по жалба на С. Х. С. от гр. Велико Търново срещу свидетелство за съдимост с рег. № 260127411011000023622/27.01.2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. От фактическа страна е установено, че по искане на С. Х. С. му е било издадено свидетелство за съдимост рег. № 260127411011000023622/27.01.2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, валидирано с подписите на районен съдия и служител на бюро „Съдимост“, в което са вписани осъжданията на лицето. С обжалваното определение първоинстанционният административен съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, след като е приел, че по същество се оспорва по съдебен ред съдържанието на официален свидетелстващ документ, което на основание чл. 81, ал. 2 от АПК може да бъде извършено само по административен ред. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Установените по делото факти сочат, че не е налице отказ за издаване на документ – свидетелство за съдимост. От доказателствата по делото се установява, че административната услуга е извършена и исканият документ е издаден, но лицето не е съгласно със съдържанието му. Свидетелството за съдимост с оглед неговото съдържание не е административен акт, а официален свидетелстващ документ, който се издава при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс. Документът не установява обстоятелства от административно правоотношение, а такива от наказателно правоотношение относно осъждане на лицето, реабилитация или амнистиране. На основание чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В настоящия случай не е налице отказ за издаване на свидетелство за съдимост, а се оспорва съдържанието на издаденото свидетелство. В частната жалба и в първоначалната жалба е отправено искане да бъде задължено Бюрото по съдимост към Районен съд – Велико Търново в хартиените и електронните бюлетини за съдимост да извърши отбелязване на настъпилата на 24.01.2026 г. реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за присъдата от 24.01.2023 г., ведно с което да бъде издадено ново свидетелство за съдимост, в което да бъде отразено, че е неосъждан, съобразено с настъпилата реабилитация по право. Както правилно е приел първостепенният съд, по същността си тези твърдения и искания представляват оспорване на съдържанието на документа. Проверката на съдържанието на свидетелството за съдимост по същество, каквото е целта на обжалването в разглеждания случай, е извън компетентността на административния съд. Подробно е посочено, че С. С. разполага с възможността да предяви пред общия съд спор за съдържанието на официален документ на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК в гражданско исково производство. Както правилно е приел първоинстанционният административен съд, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието на документ може да се оспорва само по административен, а не по съдебен ред. Оспорването на съдържанието на документ може да се извърши единствено по административен ред в рамките на контролно–отменително производство пред горестоящия орган, но не и чрез обжалване в самостоятелен съдебно–административен процес. По силата на чл. 173, ал. 3 от АПК административният съд може да отмени незаконния отказ да се издаде документ и да задължи административния орган да го издаде, но без да дава указания по съдържанието му. Административният съд е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, като е достигнал до извода, че жалбата е недопустима и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като липсва правен интерес от оспорването. Съображенията се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК той препраща към тях. Предвид гореизложеното, като е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и е прекратил производството по делото, Административен съд – Велико Търново е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,