Определение № 37 от 19.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 249/2019 г.

Производството е по реда на чл.351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на Б. Р. и на Й. И. А., в качеството й на майка и законен представител на Р. П. М. срещу разпореждане № 36/01.02.2019г. на съдия при Окръжен съд- Кюстендил, постановено по внохд № 301/2018г. по описа на същия съд. С атакуваното разпореждане е върната касационната жалба, депозирана чрез повереника на частните обвинители срещу въззивно решение № 169/12.12.2018г. на ОС - Кюстендил по внохд № 301/2018г. по описа на същия съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частната жалба е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: С касационната жалба е атакувано въззивно решение на окръжния съд, с което е изцяло потвърдена постановената от районен съд- Кюстендил по нохд № 1288/2016г. първоинстанционна присъда. С нея подсъдимият Е. С. С. е бил признат за невиновен и оправдан в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 във връзка с ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК. С разпореждане от 01.02.2019г. съдията-докладчик е върнал жалбата по съображения, че въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред. Разпореждането на съдията-докладчик за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е била недопустима. Въззивното решение на Окръжен съд - Кюстендил не попада в кръга на съдебните актове по чл. 346 от НПК, които подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК