Определение № 2246 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е молба на адв. Л. Владова, процесуален представител на „ИППДП-д-р Г. Миланов“ЕООД и ЕТ“ИППМП-лекарски кабинет д-р С. Минкова“ за допълване на решение № 103/08.01.2025 г., постановено по адм.д. 6331/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за производството пред Комисията за защита от дискриминация и още 300 лв. за производството пред първата инстанция. Твърди, че доказателства за направените разноски и списък по чл. 80 от ГПК са представени пред Административен съд-Велико Търново, поради което и при липса на произнасяне по разноските от Върховния административен съд има право да бъдат присъдени в полза на касационните жалбоподатели с оглед изхода на спора. Ответната страна община Велико Търново, редовно уведомена за производството, не изразява становище по искането за допълване. Постъпило е писмено становище от кмета на Велико Търново, който не е страна по делото. Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по молбата. Върховният административен съд намира молбата за допълване на съдебното решение за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдебното решение, чието допълване и изменение се иска е необжалваемо и е постановено на 08.01.2025 г., молбата е подадена на 24.01.2025 г., т.е. в предвидения в закона срок, но е недопустима поради задължителното тълкуване на приложимия закон. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Това тълкувателно решение е задължително и за настоящия съдебен състав на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, поради което и като се съобрази обстоятелството, че по адм.д. 6331/2022 г. по описа на Върховния административен съд не е представен списък за разноски както от касационните жалбоподатели, така и от техния процесуален представител адв. Л. Владова, обстоятелство, което не се оспорва в искането от 24.01.2025 г., се налага извод за неговата недопустимост. В случая в окончателното съдебно решение съдът изрично е обсъдил искането за присъждане на разноски и е формирал извод за липса на доказателства относно техния размер и списък по чл. 80 от ГПК, в който претендираните разноски да са описани по основание и размер. При тези обстоятелства по делото касационната инстанция е определила отговорността за разноски, за което са изложени подробни мотиви във влязлото в сила съдебно решение, съобразени с процесуалния закон и извършените от страните процесуални действия пред касационната инстанция, поради което не е налице непълнота на съдебния акт в частта относно разноските, която да подлежи на допълване или изменение. По изложените съображения молбата по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, образувано по нея прекратено. Воден от горното Върховният административен съд,