Определение № 376 от 07.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 773/2014 г.

С молба, вх. № 6715/21.07.2014г по деловодния опис на Върховен касационен съд, с нотариална заверка на подписа на Н. от 18.07.2014г., № 8769 от нотариус Д. Н. при РС – Стара Загора, Х. С. Н., в качеството му на управител на [фирма] – [населено място] е заявил, че прави отказ от предявеният от него иск и моли да бъдат обезсилени постановените в производството по разглеждането му решения на СтРС и СтОС. При направена справка в ТР се установява, че към настоящият момент Х. Н. е управител на дружеството молител.При тези фактически данни, налице са предпоставките по чл. 233 ГПК – молителят е инициирал производството по предявен от него иск по чл. 422, ал.1 ТЗ – за признаване за установено по отношение на Д. Ж. Д., че ответникът дължи на дружеството – ищец, сумата 22000лв. по фактура №96 от 31.03.2012г., за което парично задължение е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, № 3854/122.10.2012г. по ч. гр.д. №5775/12г. на Старозагорски районен съд. По този иск са постановени първоинстанционно и въззивно решения, както и заповед за изпълнение по чл.410ГПК, като последната съобразно т.13 на ТРОСГТК №4/13г. също подлежи на обезсилване при прекратяване на производството. След отчитане, че молбата за отказ от така предявения иск изхожда лично от представляващия ищеца, като волеизявлението му е с нотариална заверка на подписа, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение