Определение № 4641 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. С определение № 260600 от 14.02.2025 г. по гр.д. № 12805/2020 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на Д. Д., представлявана от адвокат Й. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските. Определението се обжалва с частта жалба от Д. Д. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е намалил като прекомерен претендирания като заплатен от страната адвокатски хонорар. Поддържа, че съдът не е съобразил извършената от адвоката на страната работа по защита на нейните права, че обстоятелството, че е проведено само едно о.с.з. не следвало да води до присъждане на занижени възнаграждения, че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и че като примерно възнаграждение не е изследвал размера на възнагражденията за адвокатска защита по Наредба № 1. Поддържа, че по делото Д. Д. е била защитавана на две открити съдебни заседания. Моли обжалваното определение на СГС да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Н. П., представлявана от адвокат А., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Ответницата поддържа, че определеното от съда като справедливо адвокатско възнаграждение е съобразено с извършения труд от адвоката на жалбоподателя. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. По делото се установява, че в.гр.д. № 12805/2020 г. е образува по жалба на Н. П., към която са депозирани две допълнения. Д. Д. е упълномощила адвокат Н. да я представлява по делото пред СГС с пълномощно, подписано на 09.09.2022г. Адвокат Н. е представлявал Д. Д. в о.с.з. на 29.09.2022 г. В о.с.з. на 28.09.2023 г. Д. Д. е била представлявана от адвокат Ж., преупълномощена от адвокат Н., която е представила списък за направените разноски по делото в размер на 2 000лв, договор за правна помощ, удостоверяващ плащането и е заявила искане за присъждане на разноски в полза на страната. С решение № 2609373 по същото дело съдът е приел на основание чл.64, ал.2 от ГПК/отм/, че претендираното от Д. Д. възнаграждение се явява прекомерно и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150лв- за едно явяване в о.с.з. без искане за доказателства. С молба от 13.08.2024 г. Д. Д. е поискала изменение на постановеното решение в частта за разноските, която със сега обжалваното определение е оставена без уважение. Частната жалба е частично основателна. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на Д. Д. се е явил като представител на въззиваемата страна в едно съдебно заседание и е преупълномощил адвокат за следващото открито съдебно заседание. Упражнил е защита на правата на страната по дело за делба, което се явява усложнено с оглед многото заявени възражения от жалбоподателя. Защитаваният интерес от пълномощника на страната е с материално изражение от 17 083лв., а според Наредба № 1 при този интерес ориентировъчният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сума от 1040лв., според редакцията на чл.7, ал.2 към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на Д. е в размер от 1000 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответника. Ето защо, налице са основания обжалваното определение да бъде частично отменено и постановеното решение по делото да бъде изменено в частта за разноските, като върху Н. П. бъде възложено плащането на сумата от 1000лв., направени от Д. Д. разноски по делото за адвокатска защита. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. Отделение