Определение № 10696 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Е.-В. В. М. от гр.София срещу определение №8442 по описа за 2024 година, постановено по административно дело №3096 по описа за 2024 година на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед №ЖН-04-2 от 13.02.2009 г. на кмета на район Връбница за настаняване на В. Б. М., П. В. М. и Е.-В. В. М. в общинско жилище в гр.София, [жк], [адрес]. Частната жалбоподателка настоява за отмяна на атакуваното определение като твърди, че заповедта и сключения договор не били в неин интерес. Кметът на район Връбница, Столична община в становище от 2.08.2024 година поддържа правилност на постановеното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е подадена в срок – по пощата, видно от пощенско клеймо – на 15.07.2024г. От лице, което е засегнато от постановения съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административен съд София град е бил сезиран с жалба, съдържаща в себе си само искане /„настояване“ /за обявяване на нищожност на заповед №ЖН-04-2 от 13.02.2009 г. на кмета на район Връбница за настаняване на В. Б. М., П. В. М. и Е.-В. В. М. в общинско жилище в гр. София, [жк], [адрес], състоящо се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 86,28 кв.м. и мазе [номер]. Адресатът на заповедта – В. М. на 13.2.2009г. е получила заповедта. В жалбата няма развити никакви доводи, не са изложени фактически твърдения за отправеното искане. С процесното определение съдът е приел, че за лицето не съществува правен интерес от обжалване на настанителната заповед, тъй като за жалбоподателката актът на кмета на позитивен. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице е обоснованост на съдебния акт. Спазен е принципа на задължителната преценка дали административния акт поражда задължения или накърнява права за оспорилия го – чл.147 от Административнопроцесуалния кодекс. Правилно е преценено, че за жалбоподателката, настанена в общинско жилище достатъчен голям обем квадратура и осигурено социално-битово обитаване в 86,28 кв. м. с две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, не е налице накърняване на права. Още повече, че в самата жалба не се твърдят нарушени такива. Напротив – липсват каквито и да било оплаквания в жалбата, които биха могли да определят предмета на спора по административното дело – дали същия е фактически или правен. Поради което определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение