Определение № 11 от 11.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3080/2011 г.

взе предвид: Производството е образувано по повод определение № 100/14.ХІІ.2011 год., съдържащо искане да бъде определен друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на нчхд № 367/2011 год. по описа на Белоградчишкия районен съд на основанието по чл.43, т.3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че са налице предпоставките на чл.43, т.3 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Белоградчишкият районен съд е образувал делото по частната тъжба на Н. И. против Е. Й. за престъпление по чл.148 НК като е приел, че е компетентен да се произнесе. От съдържанието на приложените по делото разпореждане № 98 и определения № 99 и № 100 следва, че всички съдии са си направили отвод на основание чл.29, ал.2 НПК. Съображенията са, че частният тъжител И. е съдебен заседател в същия съд – обстоятелство, за което са приели, че може да се определи като основание за наличие на предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото. От това следва, че са налице предпоставките на чл.43, т.3 НПК. След като компетентният по правилата на местната подсъдност първоинстанционен съд не може да образува състав, делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд – Видинския районен съд. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение