Определение № 50522 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2012/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Г. Б. от [населено място] срещу решение № 107 от 17.05.2021 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №79/2021 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260013 от 23.10.2020 г. по т.д. № 222/2019 г. на ОС-Ловеч, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 35 000 лева до 70 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 04.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил следното: От събраните пред първоинстанционния съд са установени релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба: настъпилото по време – на 04.12.2017 г. около 16.20 ч., място – на път № III-301 в посока [населено място] за [населено място] и като механизъм ПТП – сблъсък на управляваното от застрахованото лице МПС, чиято отговорност е предмет на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, с управлявания от ищеца Б. автомобил след занасяне на първия при предприета от неговия водач маневра изпреварване, навлизане в лентата за движение на Б. и заставане напречно на пътното платно, и настъпилите вследствие на това ПТП вреди за ищеца – раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става и охлузвания по лицето и гърдите; проведеното му лечение – закрито наместване на счупването, оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза; заявяването пред застрахователя на претенция за обезщетяване на вредите на 27.02.2018 г. и липса на реализирано плащане на обезщетение към датата на приключване на устните състезания. Установена е вината на застрахования водач, койтое управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества и допуснал занасянето му поради неправилно боравене с уредите за управление – волан и спирачка. Доказани, според въззивния съдебен състав, са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП – налице е виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие на това поведение са причинени вреди на ищеца и при наличието на застрахователно събитие, застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Доколкото, застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при то, според съда, страните са нямат спора по този материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен до справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и съобразяване с предстоящи медицински интервенции и последиците за здравето му за в бъдеще. При определяне справедливия размер на дължимото обезщетение не са налице основания за редуцирането му поради съпричиняване на вредите от пострадалия. Установените факти, относими към справедливия размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, според въззивния съдебен състав, са следните: към датата на инцидента ищецът е бил на 62 г. Работел е като счетоводител. Вследствие на ПТП той е получил раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става и охлузвания по лицето и гърдите. Първоначално в МБАЛ – Л. му е извършено закрито наместване на счупването, но поради незадоволителния клиничен резултат на 08.12.2017 г. той е откаран в „Пирогов“, където е осъществена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза и по този начин е възстановена анатомията на ставата. Вещото лице по приетата неоспорена съдебно-медицинска експертиза сочи, че поставената му остеосинтеза е от биологично поносим метал и се премахва чрез нова операция след минимум 6 м. до 4-5 г. в зависимост от състоянието на пациента, като при прегледа в.л. не е установило някакви усложнения при ищеца. Последният е търпял интензивна болка 35-40 дни, 6 месеца не е можел да се обслужва самостоятелно и при придвижване е трябвало задължително да ползва патерици, като едва след това му се разрешава по-свободен режим. Към датата на експертизата – м.06.2020 г. движенията му в таза са доста ограничени и има болки при движение и натоварване. Според даденото заключение на СМЕ, този вид фрактури дори и добре наместени и синтезирани водят много бързо до износване на тазобедрената става, получава се коксартроза, достига се до силно ограничение на обема на движението и усилване на болката, което прави наложителна подмяната на ставата с изкуствена. Протезирането на тазобедрена става според него е една от най-сложните операции, с голяма травматичност и кръвозагуба, поради което са с висок оперативен и следоперативен риск и дълъг възстановителен период. Според в.л., изкуствената става ще доведе до чувствително намаляване на болките и биомеханиката на ходене, сядане, качване по стълби, но няма да възстанови пълния обем на движенията. Посочвасе, че при такива травми пострадалите имат болки при промяна на времето и претоварване. Показанията на свидетелите – съпруга и син на ищеца – за състоянието му, според съда, съответстват на изложените от вещото лице медицински показатели и наблюдения. Те обясняват, че след изписването му от болницата същият е бил на легло 5 месеца, не можел дори да седне и имал нужда от грижи 24 часа в денонощието. Станал раздразнителен, защото шест месеца нищо не можел да прави, не можел да работи, защото работата му била свързана с компютър, с пътуване и извършване на ревизии, а той не можел да прави нищо от това, при което загубил част от клиентите си и това се отразило изключително зле на финансовото му състояние. Можел да се движи около 10-15 минути, след което трябвало да си почине. Същите свидетелстват, че лекарите още в началото им казали, че ще следва да се сложи изкуствена става, като дали един по-дълъг период, но при преглед през м.02. – 03.2020 г. им казали, че трябва да стане по-скоро, а това било свързано със значителни разходи, за което те не разполагали с нужните средства. При съобразяване на така установените факти въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, правилно е определено от ОС – Ловеч в размер на 35 000 лева. Ищецът е търпял месец и половина болки и страдания с голяма интензивност, като извършената му веднага след ПТП медицинска манипулация не е довела до желания клиничен резултат и едва няколко дни по-късно му е проведено адекватното оперативно лечение. Причиненото на ищеца травматично увреждане е много сериозно, наложило е продължителен период на обездвижване и съответно това е довело до съществено влошаване на качеството му на живот, защото той е бил напълно безпомощен, ежедневието му е било невъзможно без постоянна чужда помощ дори и за задоволяване на най-екзистенциални нужди. Невъзможността му да се движи, а впоследствие и затрудненията в движението на снагата му са препятствали упражняването на професията му и са довели до загуба на клиенти и намаляване на доходите му. Логична последица от това негово състояние е психическия му дискомфорт, изразяващ се в описаната от близките му силна раздразнителност и нервност. Тежко психическо увреждане вследствие на ПТП, за което в жалбата се правят оплаквания, че не е съобразено от съда в първоинстанционното решение, според въззивния състав, нито е твърдяно в исковата молба, нито е установено по делото. Съдът е изложил съображения за това, че при искове за неимуществени вреди, следва да съобразява само притесненията и неудовлетвореността на ищеца от намаляване на източниците на доходите му, но не и самата загуба на доходи, която не може да бъде обезщетена по иска – предмет на производството, а само по иск за репариране на имуществени вреди, с какъвто не е сезиран. Ищецът продължава да търпи ограничения в движението и болки и съгласно заключението на вещото лице възстановяването не е приключило, нито е възможно да се постигне в пълна степен дори и след провеждане на необходимото последващо лечение. Относно наличието на загрозяващи белези – такава негативна последица е налице предвид оперативната интервенция, но тя не е заявена с исковата молба за обезщетяване и по делото не са събирани доказателства нито за вида и състоянието на белезите, нито за рефлектирането на наличието им върху неимуществената сфера на ищеца. Изложени са и съображенията в мотивите на въззивното решение, че при определяне размера на обезщетението съдът не може да оценява болки, страдания, дискомфорт и медицински интервенции, които ищецът не е претърпял към датата на приключване на устните състезания. Към датата на приключване на устните състезания металната остеосинтеза, поставена на ищеца, не е отстранена, нито му е сложена изкуствена става, които интервенции дори и да се сочат като неминуемо предстоящи няма как да бъдат съобразени от съда. Те, доколкото са пряко обусловени от претърпяното ПТП, биха били основание за нов иск, основан на търпените вследствие на тях нови болки, страдания, негативни изживявания, ограничения, възстановителен период и пр., както и на направените във връзка с тях разходи, съставляващи имуществена вреда. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, следните: 1. Подлежат ли на обезщетяване неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от предстояща бъдеща операция, която е неотложна и сигурна, с оглед характера, мястото и предписаното лечение; 2. Следва ли съдът при определяне по справедливост на размера на обезщетението, съгласно чл.52 ЗЗД, да преквалифицира, при наличие на основания за това, претърпените от ищеца телесни уврежданията от средни телесни в тежки такива, съгласно чл.128 ал.2 НК; 3. Може ли пострадалият при ПТП да търси обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на психиката, вследствие на стреса от загубата на бизнес доходи, загуба на работа и прочие негативни последици от претърпените физически увреждания при ПТП и 4. За значението на нормативно определените лимити на размера на застрахователното обезщетение, при определяне на конкретното застрахователно обезщетение по чл.52 ЗЗД; Твърди се противоречие в отговора на първия въпрос от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- т.1 от ППВС 4/68 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК, а по останалите въпроси-с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие на обжалваното решение в отговора на първия въпрос със задължителната практика на ВС, по -конкретно: с т.1 от ППВС 4/68 и т.10 от ППВС 4/75 във връзка обхвата на дължимото застрахователното обезщетение в случаите на бъдещи неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от конкретно непозволено увреждане. По останалите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля въз основа на техните отговори, включително и по въпрос №3, доколкото е приел, че изобщо не е бил сезиран в ИМ с подобен род претърпени неимуществени вреди. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът следва да внесе държава такса по КЖ в размер на 700 лева. С оглед изложеното, съдът