Определение № 50212 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 13694/23.05.2022 г. на Н. Г. М., [населено място], срещу разпореждане № 1733/03.05.2022 г. по гр. д. № 306/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. С него е върната частна касационна жалба вх. № 7406/18.03.2022 г., подадена от Н. Г. М. против определение № 684/16.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 306/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на разпореждането. Жалбоподателят излага твърдения, че в случая не е текъл срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности в подадената частна касационна жалба вх. № 7406/18.03.2022 г. Ето защо обжалваното разпореждане, с което същата е върната на жалбоподателя следва да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане e прието, че с разпореждане № 1188/24.03.2022 г. на жалбоподателя са дадени указания да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Съобщението с указанията е връчено на Н. М. на 11.04.2022 г., като същият не е изпълнил дадените указания в определения с разпореждането едноседмичен срок. Ето защо подадената частна касационна жалба следвало да бъде върната. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните: Препис от разпореждане № 1188/24.03.2022 г., съдържащо указания за отстраняване на констатирани в подадената частна касационна жалба нередовности, е връчен надлежно на жалбоподателя Н. Г. М. на 11.04.2022 г. По делото липсва доказателство за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. в определения срок. Неоснователно и необосновано е твърдението на жалбоподателя, че не е текъл срок за изпълнение на дадените указания. Не са изложени и факти, които да водят до такъв извод. Няма и данни за продължаване на срока на основание чл. 63 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че правилно е върната подадената от Н. Г. М. частна касационна жалба. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.