Решение № 8019 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител ст. юрк. И. Велева, и молба-становище с уточнение към нея от 17.06.2025 г., против решение № 15594/08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 10606/24 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта му, с която по жалба на С. П. М. е отменено Уведомително писмо (УП) изх. № 02-220-6500/800 от 28.08.2024 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., в частта му, с която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер общо на 383,92 лв. и по схемите/мерките, съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент №640/2014г. на Комисията, за Кампания 2021 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, както следва: по СЕПП – 663,50 лв., СПП – 472,45 лв., Подмярка 13.1 – 872,09 лв. В касационната жаба са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на С. П. М. срещу процесното УП, в отменената му част. Претендира разноски за две съдебни инстанции, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. П. М., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решение № 15594/08.05.2025 г. по адм. дело № 10606/24 г. на АССГ, в отменителната му част, с която оспореното УП на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., е отменено като незаконосъобразно в частта, с която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент №640/2014 г. на Комисията са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер общо на 383,92 лв. и по схемите/мерките, съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент №640/2014 г. на Комисията, за Кампания 2021 са наложени санкции подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, както следва: по СЕПП – 663,50 лв., СПП – 472,45 лв., Подмярка 13.1 – 872,09 лв. В останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на С. П. М. срещу процесното УП в частта относно отказа от финансово подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ (СЕПП, СПП, Мярка 13.1 и ЗДП – общо оторизирана сума в размер на 0.00 лв.), решението на АССГ не е обжалвано и същото е влязло в сила в тази си част. За да отмени УП в частта относно наложените с него санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, съдът е приел, че в тази част УП съдържа мотиви, но в същите липсва обосновка и яснота относно конкретно начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Според решаващия състав от изложеното в УП (стр. 9) не се разбира на какво основание е наложена санкцията в размер на 383,92 лв., как точно е изчислена тя, дали това е обща сума на санкциите или е различна от тези по СЕПП, СПП и Подмярка 13.1НР1, като за последните не е конкретизирано и под коя точно хипотеза на чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията попадат. С тези съображения съдът е мотивирал крайния извод, че в частта относно наложените санкции административният акт е немотивиран, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Решението е правилно. Спорът по делото не е за факти. Налице е надлежно установена фактическа обстановка по случая, която не следва да бъде преповтаряна в настоящото изложение. При верни фактически констатации съдебният състав е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта на начислените и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда в тази насока не обосновава неправилност на решението на АССГ, в обжалваната му част. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в случая е налице неясна волята на органа относно механизма, по който е определен размерът на санкциите, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, прилагайки чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно чл. 19а, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, ако по отношение на група култури, посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара, като административната санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на декларираната площ. Съгласно § 2 на същия член когато на бенефициера все още не е наложена административна санкция по параграф 1 за свръхдеклариране на площи по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, посочената в същия параграф административна санкция се намалява с 50 %, ако разликата между декларираната и установената площ не надвишава 10 % от установената площ, а в § 3 е предвидено, че когато административната санкция на даден бенефициер е била намалена в съответствие с параграф 2 и на същия бенефициер следва да се наложи друга административна санкция, посочена в настоящия член и в член 21, по съответната схема за помощ или мярка за подпомагане за следващата референтна година, бенефициерът плаща пълния размер на административната санкция за съответната следваща референтна година, плюс сумата, с която изчислената съгласно параграф 1 административна санкция е била намалена в съответствие с параграф 2. От внимателния прочит на тези разпоредби не може да се направи обоснован извод за конкретното основание, въз основа на което са били наложени и изчислени посочените на стр. 9 от УП санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. В тази връзка следва да се има предвид, че административните санкции при свръхдеклариране на площи по смисъла на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 обхващат хипотези на изчисляване на помощта или подпомагането в намален размер в случаите на констатирани разминавания между декларирана и установена площ по съответните схеми за помощ и мерки за подпомагане в зависимост от процента на несъответствието. В разпоредбите на този член обаче не е предвидено налагането на допълнителна административна санкция, различна от намаляването на основната помощ или подпомагане на площ, каквато например е регламентирана в чл. 19, § 2, изр. второ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. В настоящия случай административният орган е обосновал процесните санкции с позоваване не на разпоредбата на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, а на чл. 19а от същия, без да излага каквито и да е съображения и пояснения относно относимостта на тази норма към преценката му за налагане на въпросните санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, които се явяват допълнителна санкция към вече извършените намаления по заявените за подпомагане схеми и мерки. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в УП не се съдържат ясни и обосновани мотиви за така приложените санкции. Неизяснен остава и въпросът как е била изчислена сумата от 383,92 лв. и за кои от заявените за подпомагане схеми и мерки се отнася тя. Индиция в подкрепа на становището на съда за неяснота на волята на органа при формулиране на решението му относно разглежданите санкции представлява и заявеното от самия орган в молбата-становище, съдържаща уточнение към касационната му жалба. В нея, чрез упълномощения си процесуален представител по делото, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ заявява, че санкционираната площ в случая е определена съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, който обаче не е бил посочен като основание за налагане на процесните санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Както бе отбелязано по-горе, последните са обосновани с разпоредбата на чл. 19а от същия регламент. Същевременно органът твърди, че в най-тежките случаи на наддеклариране на площи, а именно когато то е 100 % от декларираната площ, освен пълен отказ от изплащане на финансова помощ (каквото в случая е налице), на кандидатите се налага и административна санкция за наддеклариране. Такава допълнителна санкция действително е предвидена от европейския законодател, но в настоящия случай прилагането й спрямо бенефициера С. П. М. по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 22/270522/11368 от 17.05.2021 г. за Кампания 2021 г. по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ и Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1./НР1/, не е мотивирано с излагането на ясни, разбираеми и съответстващи си фактически и правни основания, като по този начин е препятствано правото на защита на адресата на акта, както и възможността за извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на акта в посочената му част. Предвид горното, доводите в касационната жалба за неправилна преценка на административния съд при проверката за законосъобразност на обжалваното УП, в отменената му част, са неоснователни. Решението на АССГ, в обжалваната му част, е правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон и фактите по делото. При отсъствие на релевираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АП и при липса на основанията по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно, решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение