Определение № 1339 от 14.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 234/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, чрез процесуален представител,срещу Определение № 421/22.12.2022г., постановено по т.д. № 157/2022г., с което състав на Апелативен съд – Велико Търново е оставил без уважение молбата му за изменение на постановеното по същото дело Решение № 139 от 12.10.2022г. в частта за разноските с искане за допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна от 15 674.40 лв. с ДДС на 4 353.83лв. Към частната жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК с формулирани въпроси. Ответникът по частната жалба – „Обединена Българска Банка“АД, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, като са изложени съображения и по неговата основателност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС / а не при условията чл.274, ал.3 ГПК, на който ред се позовава жалбоподателят/, поради което е процесуално допустима. Сезиран с касационна жалба на ищеца по насрещния иск „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД срещу въззивното решение, с което е потвърдено Решение № 26006 от 01.03.2022г. по т.д. № 302/2019г. на ОС-Русе в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Обединена Българска Банка“АД насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 141 191.54 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на четири броя резервоари, настоящият състав на ВКС с определение по т.д. № 235/2023г. не е допуснал касационно обжалване на атакувания акт. При този изход на спора настоящият състав не се е произнасял по отговорността за разноски за въззивното производство, което обуславя допустимост на частното производство. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна, по следните съображения: При произнасянето по отговорността за разноски в постановеното по делото въззивно решение съставът на апелативния съд е приел, че с оглед изхода от спора жалбоподателят„Ел Ен Джи Системи“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „ОББ“АД разноски за адвокатско възнаграждение. След като е намерил за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 22 487.32лв. с ДДС, е счел, че същото следва да се намали в размер на трикратния минимум по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – до размера от 15 674.40 лв. с ДДС. За да остави без уважение молбата на въззивното дружество по чл.248, ал.1 ГПК с искане адвокатското възнаграждение на ответната страна да се редуцира до минимума по Наредба № 1/2004г., или до размера от 4 353.83лв., въззивният съд е приел, че вече е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при което е преценил фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на страната действия по изготвяне и прилагане по делото на подробен писмен отговор на въззивната жалба, явил се е в съдебно заседание, изразил е становище в устните състезания и е представил подробна писмена защита по делото. Изложил е, че въззивното производство било с правна сложност, която не позволявала по-голямо намаляване на адвокатското възнаграждение. Възраженията в частната жалба са за необоснованост и несправедливост на присъдения от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение, представляващо повече от 10 % от обжалваемия интерес, предмет на въззивната жалба, несъответно на фактическата и правна сложност на делото, на вложените от адвоката усилия, както и за липса на задълбочен анализ на извършените от адвоката на ответната страна процесуални действия. Част от съображенията на въззивния съд, довели до отказ да уважи молбата по чл.248 ГПК, не се споделят от настоящия състав. Когато е сезиран с искане по чл.78, ал.5 ГПК, съдът трябва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора и при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът е длъжен да намали договорения адвокатски хонорар. В този смисъл са дадените в т.3 на ТР № 6/ 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС указания по приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Изводът в обжалваното определение, че адвокатското възнаграждение не следва да се намалява повече от редуцирания с решението размер, е направен без задълбочен анализ на предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за конкретния случай. При липса на спор по приетата с първоинстанционното решение фактическа обстановка по насрещния иск, от която релевантни за спора са учреденото в полза на банката заложно право върху горивата, предприетото от нея пристъпване към изпълнение по реда на ГПК и междувременно настъпилата промяна в собствеността на резервоарите, в които се е съхранявало горивото, намира, че делото във въззивното производство не е сложно от фактическа страна. Същото обаче е сложно от правна страна с оглед необходимостта от обсъждане правата и задълженията на кредитор по ЗОЗ, пристъпил към изпълнение върху заложното имущество, находящо се в имот, който не е собственост на залогодателя. Следователно, искането на частния жалбоподател за намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия миминум по Наредба № 1/2004г. до 4 353.83лв., с оглед правната специфика на случая, е неоснователно. От друга страна, преценявайки другия критерий – необходимите усилия на защитата при упражняване на процесуалните права, настоящият състав не споделя приетото от въззивния съд, че извършените от адвоката процесуални действия по изготвяне на отговор на въззивната жалба и писмени бележки, и участие в едно съдебно заседание, при съобразяване разбира се с правната сложност на делото, не позволяват по-голямо намаляване на адвокатското възнаграждение от този, приет с решението. Действително, в отговора на въззивната жалба процесуалният представител на ответната банка е заявил становище по всички възражения на жалбоподателя, възпроизведени в известна степен в депозираните писмени бележки. При преценка на този критерий следва да се изхожда от необходимите за защитата на представлявания вложени от процесуалния му представител усилия. В този смисъл, при липса на спор по фактите във въззивното производство, подробното им описание в писмените бележки, ненужно е увеличило техния обем. С оглед гореизложеното и след съвкупна преценка на фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство и естеството, вида и броя на извършените от адвоката на страната процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението следва да се намали на 7 800 лв. с ДДС. При този извод, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над 7 800 лв. с ДДС до присъдения размер от 15 674.40 лв. с ДДС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК