Определение № 10273 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу Определение № 12471/20.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 1724/2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Н. В. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ по адм. дело № 1724/2024 г. по описа на АССГ до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се иска обжалваното определение да бъде обявено за нищожно, поради допуснато противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са изложени конкретни доводи по така направеното искане. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че Н. В. В. разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Приел е, че не са налице и всички предпоставки за предоставяне на исканата правна помощ, съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), тъй като г-н В. разполага с достатъчно средства, за да ангажира адвокат, и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ, тъй като са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. Определението е валидно. Неоснователни са бланкетните доводи на частния жалбоподател, че оспореният съдебен акт е нищожен. Нищожен е този съдебен акт, който не отговаря на изискванията за валидност. В случая обжалваното определение е постановено от компетентния за това съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Волята на съда е ясна и разбираема. Определението се основава на приложимото право. Частният жалбоподател не сочи с кои основополагащи принципни свръх повелителни правни норми противоречи обжалваното определение, за да обоснове претендираната нищожност на съдебния акт. Определението е допустимо. За да е недопустим един съдебен акт следва да не са налице условията за решаване на спора по същество. В случая са налице всички положителни процесуални предпоставки и отсъстват отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Обжалваното определение е правилно. Не са осъществени бланкетно твърдените от частния жалбоподател нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилен и подкрепен от доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че Н. В. притежава достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса и ангажира адвокат за приподписване на подадената частна жалба. Видно е от представената от лицето Декларация за материално и гражданско състояние, че същият притежава 1/2 идеална част от жилище в гр. София, 19/40 идеални части от жилище в гр. София и 1/36 идеална част от земеделска земя в местност около гр. София. Обосновани са и изводите на съда за приложимостта в случая на чл. 23, ал. 3 и чл. 24 ЗПП. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение