Определение от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1239/2024 г.

Производството е по реда на чл. 180, ал.2, във връзка с чл. 166, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от председателя на Управителния съвет Е. Маняхин, чрез пълномощник адв. А. Величков срещу Заповед № РД-16-33/15.01.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията, в която е обективирано искане за спиране изпълнението на заповедта. Наведени са твърдения, че дружеството в законоустановения срок, съобразно разпоредбите на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт /ЗКРПТ/ е подало декларация за дължима сума по вноска за месец декември 2023г. и посочва, че я е изплатило в пълния й размер. Поддържа, че независимо от горното е било поканено да предекларира дължима вноска и да доплати остатък от сумата за месец декември 2023г., съобразно установеното в обжалваната заповед. При тези данни жалбоподателят обосновава искането си с обстоятелството, че ако не бъде спряно изпълнението на заповедта, с оглед на поканата за предеклариране на дължимата вноска, за него съществува реален риск да бъде издаден акт за установяване като дължима допълнителна вноска в размер на 24 584 167 лева за месец декември 2023г., което ще причини на дружеството значителна и трудно поправима вреда в посочения размер. По тези съображения се иска спиране на изпълнението на обжалвания административен акт. Ответникът - министър на икономиката и индустрията не изразява становище по искането за спиране. Върховният административен съд - тричленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал.1 АПК, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Спиране изпълнението на същия е предвидено по изключение с нормата на чл. 180, ал.2 АПК, при наличие на предпоставките по чл. 166, ал.2 АПК, тогава когато от изпълнението за адресата на акта би могло да настъпи значителна или трудно поправима вреда. От изложеното следва извод, че законодателят императивно е заложил общите административни актове да се ползват с предварителна изпълнителна сила, обстоятелство обосновано от значимостта на същите по отношение регулираните с тях обществени отношения. При тези актове нормативно се презюмира необходимостта от защита на особено важни обществени интереси или на значими държавни интереси. Спирането на изпълнението на тези актове по своята същност представлява временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - в случая до влизането в сила на обжалвания административен акт. Разпоредбата на 180, ал.2 АПК дава възможност да бъде оборена законовата презумпция за значимост на охранения с акта обществен интерес, при доказване на противопоставим на последния интерес от страна на оспорващия. В тежест на адресата на акта е да докаже наличието на реалната възможност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която може да има както имуществен така и неимуществен характер. Във всеки конкретен случай на отправено искане за спиране изпълнението на даден общ административен акт, следва да се извършва преценка относно противопоставимостта на претендирания частен интерес спрямо защитения от законодателя обществен интерес, с регламентираното в чл. 180, ал. 1 АПК изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 АПК предпоставки, съдът може да спре изпълнението на невлезлия в сила общ административен акт. Претендираните частни интереси, които могат да бъдат накърнени от акта, следва да съответстват по степен на важност на охраняваните обществени интереси, презюмирани от законодателя. За да се постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение следва да се противопоставят реципрочни интереси, като освен твърдение за вреди, следва да бъдат представени и доказателства, че изпълнението на заповедта би могло да причини на жалбоподателя обективно обозрима (количествено, стойностно или по друг признак) значителна или трудно поправима вреда, тоест в тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и той следва да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. В конкретната хипотеза и видно от данните по делото, жалбоподателят не сочи доказателства, обосноваващи тезата му за наличие на предпоставките за спиране на изпълнението на общия административен акт. По делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за вероятността от настъпването на вреди, а те не се презюмират от закона, предвид което не се установява наличието на основания за спиране на предварителното изпълнение. Приложените към жалбата доказателства не сочат на безпротиворечив и обоснован извод, че за дружеството би настъпила значителна или трудно поправима вреда в неговия патримониум от изпълнението на заповедта. Оспорващият не е провел успешно доказване на правопрождащите факти. Не се сочат и нови обстоятелства, различни от съществуващите към момента на издаване на заповедта, която предпоставка изрично се изисква от разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК. В контекста на изложеното, от жалбоподателя не се доказва наличие на противопоставим частен интерес, с оглед защитимия с конкретно оспорения акт обществен интерес. Съобразно мотивите за приемане на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт, Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, не покрива изцяло хипотезата, касаеща българския пазар и по – конкретно преработката и рафинирането на нефт с произход Русия. Общественият интерес се обосновава с обстоятелството, че вноските съгласно чл.3, ал.1 ЗКРПТ ще се събират от Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Приоритетният обществен интерес се свърза и с разходването на тези вноски, които целят да компенсират потребителите за транспорт. В потвърждение на горното е приетото от Министерски съвет Решение № 18 от 15.01.2024 година за одобряване на Програма за финансова подкрепа на физически лица за транспорт по чл. 8, ал. 1 ЗКРПТ, която е разработена с цел да се смекчат икономическите последици върху семействата, които в периода от 01.12.2023 г. до 29.02.2024 г. вкл. са получавали месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца. С този избор се цели да се допълни пакета от подкрепящи мерки, насочени към семействата, отглеждащи деца. При съобразяване с уязвимостта на тези семейства и високата степен на зависимост на децата от гарантиране на по-добри условия за живот и развитие, оказването на подкрепа по програмата ще има благоприятен ефект върху общото благосъстояние на семействата. В случая защитата на частния интерес на жалбоподателя не може да бъде противопоставена на обществения интерес, тъй като актът защитава изключително значими обществени отношения. Отделно от горното, видно от разпоредбата на чл. 7, ал.1, изр. 2 и 3 ЗКРПТ, две са изпълнителните основания – декларация по чл.6, ал.1, т.1 ЗКРПТ или в случай, че не е подадена декларация - акт за установяване на вземане, който се издава от председателя на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система". С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК – наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия и наличието на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на оспорения акт. Предвид горното, искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 180, ал.2, във връзка с чл. 166, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,