Определение № 220 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Виктори Проджектс“ ЕООД, ЕИК 203728856, чрез процесуален представител адв. Т. Т., обективираща искане за изменение на постановеното по делото определение № 4668/16.10.2024г., в частта относно разноските посредством намаляване на присъдените на ответника по молбата разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение до минимален размер от 500 лева. Молбата е основана на твърдения, че възнаграждението за адвокат присъдено на ответника по молбата за отмяна на влязло в сила решение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не съответства на положените от процесуалния представител усилия. Същото значително надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение по смисъла на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото не е проведено открито съдебно заседание, нито са извършвани други действия извън подаване на отговор. Отправено е искане за изменение на определението чрез присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в минимален размер. В отговор на искането Д. И. Д., чрез процесуален представител адв. К. И. изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че платеното от него и присъдено му адвокатско възнаграждение от 7850 лева е под минималния размер, определен по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004г. спрямо действителната пазарна цена на апартамент А209, която по признание на молителя към 29.05.2023г. възлиза на 158105.39 лева. Така обосновава неоснователност на молбата, която моли да се остави без уважение. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. По подадена от „Виктори Проджектс“ ЕООД молба за отмяна на влязло в сила решение с правно основание чл. 304 от ГПК е постановено определение № 4668 от 16.10.2024г., с което молбата е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея гр.д. № 2781/2024г. по описа на ВКС, III ГО – прекратено. В определението, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съдът приел искането на ответника Д. Д. за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7850 лева за доказано по основание и го уважил. За да се произнесе по релевираното в молбата, предмет на разглеждане възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на присъденото на ответника възнаграждение за адвокат, съдът съобрази, че размерът на възнаграждението от 7850 лева, платено за защита, изразила се в отговор на подадена молба за отмяна е завишен. Завишението е спрямо видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената от процесуалния представител работа и конкретната фактическа и правна сложност на делото. Решението, чиято отмяна е въведена от молителя като предмет на делото е постановено по облигационни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с цена на иска от 18008.80 лева и с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска в размер на 9779.15 лева. Недопустимо е позоваването на ответника в отговора на молбата на по-висока цена на първия иск въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК. А видът и количеството на извършената от процесуалния представител на ответника работа се изразява и се изчерпва в подаване на отговор по молбата за отмяна. Постоянна е съдебната практика на касационния съд, в която се приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, като преценката на съда е самостоятелна и конкретна /т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Правомощието на съда в тази връзка е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Ако в резултат на извършената преценка съдът установи несъответствие между размера на възнаграждението и положения труд при защитата и упражняването на процесуални права, съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар, а размерите на адвокатските възнаграждения определени в НМРАВ № 1/2004г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда /решение на СЕС по дело С-438/22/. При отчитане на фактическата и правна сложност на повдигнатите по настоящото дело правни въпроси, дължимото по тях правно разрешение и на спецификата на адвокатския труд, съдебният състав приема, че платеното по делото възнаграждение за изготвяне на отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение от 7850 лева е значително завишено и следва да се намали на 2500 лева, като се отчете включително интереса за страните да осигурят правната си защита. Ето защо молбата за изменение на определението е основателна и следва да се уважи, като разноските в тежест на ответника бъдат намалени до определения размер. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение