Определение № 3631 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4474/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. З., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 419 от 28. 11. 2022 г. по гр. д. № 116/2022 г. на РС – Несебър, с което дружеството е осъдено, на основание чл. 109 ЗС, да открие партида за водоподаване на ВиК услуги с титуляр Д. В. К., за обект апартамент № ***, находящ се на 4 етаж, в блок „А“, ваканционно селище „С.“,[жк], к.к. „С.– западна част“. Писмен отговор е подаден от ищцата Д. В. К., чрез адв. К. К.. Със същия са развити съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: Молителят е квалифицирал молбата за отмяна по чл. 303, ал., т. 1 ГПК. Като основание за отмяна се сочи, на първо място, неправилност на решението поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение задължението на съда за извършване на доклад, съответстващ на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за разпределяне на доказателствената тежест при спазване правилото на чл. 154 ГПК Молителят се позовава и на споразумение № 2 от 9. 11. 2022 г., сключено между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и инвеститора П. В. И., подписано във връзка с присъединяване на сградата, в която се намира имотът на ищцата, към ВиК мрежата. Твърди се, че посоченото писмено доказателство и установените с него факти са от значение при преценка допустимостта и основателността на иска по чл. 109 ЗС. Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича, на първо място, от невъзможността изложените от молителя обстоятелства да се подведат под някое от изчерпателно посочените основания за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК. Същата съдържа оплаквания, представляващи основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и за недопустимост на решението на РС - Несебър, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. На следващо място, молбата за отмяна е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото от молителя писмено доказателство представлява договор, сключен на 9. 11. 2022 г., в два еднообразни оригинални екземпляра, по един за всяка от страните, по който „ВиК“ ЕАД е страна. След като е участвало, чрез представителя си по закон (изпълнителния директор), при сключване на договора, то молителят е знаел за сделката и е разполагал с установяващото я писмено доказателство още на 9. 11. 2022 г. Съдебното дирене е приключило на 16. 06. 2022 г., когато е проведено последното заседание, първоинстанционното решение е постановено на 28. 11. 2022 г., връчено е на страните на 13. 12. 2022 г. и е влязло в сила, като необжалвано, на 30. 12. 2022 г. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече на 30. 12. 2022 г. и е изтекъл на 30. 03.2024 г., а молбата за отмяна е подадена на 28. 07. 2023 г. Отделен е въпросът дали договорът от 9. 11. 2022 г. представлява нововъзникнало или новооткрито обстоятелство, който въпрос е от значение при преценка основателността, а не допустимостта на молбата за отмяна. Като процесуално недопустима, подадената молба за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. С оглед изхода на производството, молителят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата М. В. П., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1500 лв. разноски за производството, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,