Определение № 5374 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 118/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. С молба от 29.08.24 г. касаторът и ответник по иска М. М. е поискал да му се върнат 7 500 лв. от сумата 10 000 лв., внесена като обезпечение по ч.гр.д. №3697/23 г. на ВКС, първо гр. отд., за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение по гр.д. №15249/21 г. на СГС. Ответникът по молбата Т. Н. в срока по чл.403, ал.2 ГПК не е подал възражение против освобождаване на обезпечението. ВКС намира искането за основателно. С определение по настоящото дело №3069 от 18.06.24 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на СГС по гр.д. №15 249/21 г. С определение по делото №3976/30.08.24 г. 2500 лв. от внесената като обезпечение сума са преведени по сметката на ЧСИ М. Б., за погасяване задължението на М. М. към Т. Н. по изп.д. №3749/23 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д. №15249/21 г. на СГС. Остатъкът от гаранцията по ч.гр.д. №3697/23 г. на първо г.о. на ВКС в размер на 7 500 лв. следва да се върне на внеслия я молител М. Д. М., като се преведе по посочената от него в молба №14797/29.08.24 г. банкова сметка. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.