Определение № 8340 от 01.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от СД „И., Т. и Сие“, със седалище и адрес на управление в град София, подадена чрез адв. Мандиков против определение № 21382 от 20.06.2025 г., постановено по адм. д. № 6461/2025 г. по описа на Административен съд- София-град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед № РВТ25-РД-09-52/08.05.2025г. на кмета на район „Витоша“- Столична община. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован, поради което се иска неговата отмяна и разрешаване на спора по същество със спиране на предварителното изпълнение на заповедта. От ответника- кмет на район „Витоша“ в Столична община, представляван от юрисконсулт Градинаров е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК, с което се оспорва частна жалба и се претендира оспореното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е и основателна. С обжалваното определение на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е отхвърлено искането на СД "И., Т. и Сие" да бъде спряно предварителното изпълнение на заповед № РВТ25-РД-09-52/08.05.2025г. на кмета на район „Витоша“- Столична община, с която на СД „И., Т. и Сие“ е наредено да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект „Преместваем обект- павилион за охрана“, поставен без разрешение за поставяне, находящ се в УПИ І-за жил. стр. и Коо, кв.227, по плана на гр. София, м. Павлово-Бъкстон, по КККР - ПИ с идентификатор 68134.1930.649. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че жалбоподателят не е представил доказателства за това, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило значителни или трудно поправими вреди. Така постановеното определение е незаконосъобразно. С разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. ал. 2 ЗУТ законодателят е предвидил обжалването на заповед по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 да не спира нейното изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. Самото производството предполага наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Евентуалните вреди от незабавното изпълнение трябва да са такива по степен и интензитет, че да противостоят на защитения от законодателя чрез допускане на предварително изпълнение обществен интерес. При постановяване на определението, административният съд неправилно е отчел, че не са доказани евентуалните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на обжалваната заповед на кмета на район „Витоша“. В конкретния случай са налице доказателства за възможното настъпване на такива вреди за адресата на административния акт. По делото не се спори, че процесният преместваем обект е поставен в поземлен имот, който се използва като охраняем паркинг, в който е осигурена денонощна охрана. Паркингът е отдаден под наем на „ФА-АНК“ ООД и в него паркират 35 автомобила по абонамент, съгласно представен списък. Преместваемият обект представлява павилион за охрана и частният жалбоподател твърди, че в него е работното място на охранителя. Освен това частният жалбоподател твърди, че преместваемият обект е поставен въз основа на проект- заснемане от 1995 г., одобрен от СО-район „Витоша“. Жалбоподателят сочи, че премахването на този обект ще доведе до невъзможност за осигуряване на 24-часова охрана на паркиралите превозни средства и невъзможност паркингът да функционира като такъв. Това би довело и до прекратяване на договора за наем между „ФА-АНК“ и СД „И., Т. и Сие“, което ще има неблагоприятни имуществени последици за жалбоподателя, изразяващи се в неполучаване на уговорения наем и заплащане на неустойки. Предвид изложеното може да се приеме, че премахването на обекта ще причини за жалбоподателя вреда, която може да се определи като значителна по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че невъзможността да се осигури 24-часова охрана на паркинга би довела и до затруднение за лицата, използващи паркинга по абонамент. В случая не са налице основания да се допусне, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, би била причинена предполагаема вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след евентуалното му стабилизиране. Обектът съществува от 30 години, а по преписката липсват данни, а и твърдения, че в този период функционирането му е накърнило съществено обществения интерес. Ето защо е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана. Следва да се посочи още, че спирането на предварителното изпълнение е само временна мярка, която отпада с приключването на съдебното производство по оспорването на акта. Този съд намира, че обжалваното определение на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по законосъобразността на процесната заповед. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав