Определение № 645 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Х. Т. Н., подадена чрез адвокат Х. Коев срещу Определение № 11564/18.11.2025 г., постановено по административно дело № 11170/2025 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение, с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязло в сила Решение № 279/18.12.2023 г. по КАНД № 272/2023 г. на Административен съд – Стара Загора и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като се претендира неговата отмяната и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, включително разглеждане на молбата за отмяна по същество. От ответната страна Областна дирекция на МВР - Стара Загора не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебният състав на Върховния административен съд е бил сезиран с искане за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК на съдебно решение, което е постановено в производство по реда на чл. 63в ЗАНН, уреждащ касационното оспорване на съдебни актове, издадени при обжалване на електронни фишове. В тази връзка и предвид специалния характер на производството и приложимостта на ЗАНН относно извънинстнационния контрол на съдебния акт, чиято отмяна се иска, е приел недопустимост на искането, предявено по реда на АПК и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Съдебното производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска е образувано по жалба на Х. Т. Н. против издаден електронен фиш, е такова от административнонаказателен характер и е проведено по реда, регламентиран в Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо, ЗАНН се явява специален закон по отношение на АПК, поради което уредбата на чл. 70 - 73 от ЗАНН изключва реда за отмяна по чл. 237 от АПК на влезли в сила съдебни актове. Единственият процесуален способ за извънинстанционна защита срещу влезли в сила съдебни актове, постановени в съдебни производства по реда на ЗАНН, е регламентираният в чл. 70 и следващите от ЗАНН посредством възобновяване на административнонаказателното производство. Както правилно е приел съдът, този специален ред за извънинстанционен контрол изключва приложението на общата уредба за отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на АПК, поради което искането по чл. 237 АПК се явява процесуално недопустимо. Оспореното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия