Определение № 10191 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2026 г.

ВАСШесто отделение15.10.2026 г.докладчик Явор Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на М. Д. Д., Т. Н. Д. и Д. Н. Д., чрез адв. С. Янев, за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на определение № 3718/28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 970/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 10275/2026 г. по описа на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на М. Д. Д., Т. Н. Д. и Д. Н. Д., чрез адв. С. Янев, за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на определение № 3718/28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 970/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което производството по адм. дело № 970/2024 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Ямбол. Искателите твърдят, че са били лишени от възможността фактически да участват в съдебния процес, което е довело до накърняване правото им на защита. Върховният административен съд, шесто отделение, намира искането за отмяна за недопустимо по следните съображения: Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни актове и то, когато неправилността се изразява в несъответствие между тях и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Поради тези специфики на производството, разпоредбите, регламентиращи отмяната и в частност - предмета на отмяната, следва да се прилагат стриктно и не е допустимо да бъдат тълкувани разширително. За да е допустима отмяна на съдебно определение или разпореждане е необходимо същото да прегражда развитието на делото. Такива са съдебните определения и разпореждания, с които се прегражда (препятства) възможността за произнасяне на съда с акт по същество по повдигнатия пред него правен спорт. Определенията и разпорежданията, с които се прегражда развитието на производството се постановяват, поради преценка за недопустимост на съдебното производство - при липса на положителна процесуална предпоставки или наличие на отрицателна такава (такива са, например, определенията и разпорежданията по чл. 160, ал. 1, чл. 158, ал. 3, чл. 159, чл. 215, чл. 216, чл. 130, ал. 4, чл. 161, ал. 3 от АПК и т. н.). В случая, предмет на искането за отмяна е влязло в сила определение, с което делото е изпратено по подсъдност на друг съд на основание чл. 133 от АПК, определящ правилата за местната подсъдност, поради което същото не попада в кръга на актовете, визирани в чл. 237, ал. 1 от АПК. С този съдебен акт не се прегражда развитието на съдебното производство, а единствено се разрешава въпросът за компетентния да го разгледа съд. Определението не препятства по-нататъшното развитие на производството, което продължава пред съда, на който делото е изпратено по компетентност. Тоест налице е само едната от кумулативно изискуемите предпоставки, установени в чл. 237, ал. 1 от АПК – определението е влязло в сила, но със съдебния акт не се прегражда развитието на делото (ТР № 4/02.07.2025 г. по тълк. дело № 7/2020 на ОС на ВАС, I и II к.). Освен изложеното, настоящият състав счита, че молбата за отмяна с правно основание по чл. 239, т. 5 от АПК е процесуално недопустима и като просрочена. Съгласно чл. 240, ал. 3 от АПК в случаите на чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. В случая определението е постановено на 28.11.2024 г. и е окончателно, поради което същото е влязло в сила на посочената дата. Молбата за отмяна е подадена на 02.07.2026 г. и към тази дата предвиденият в нормата на чл. 240, ал. 3 от АПК срок е изтекъл. Следователно процесната молба, с основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, е подадена след преклузивния срок за депозиране. Само в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 от АПК може да се упражни валидно процесуалното право за подаване на искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т. 5 от АПК. Просрочието на молбата за отмяна е абсолютна отрицателна предпоставка за разглеждане на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 249 във вр. с чл. 159, т. 5 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

Цитирани разпоредби

17