Решение № 7721 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 39924/01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7843/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № Ж-598/11.07.2024 г. на КЕВР и преписката е върната на комисията за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че КЕВР е упражнила законосъобразно предоставените ѝ правомощия по чл. 22 ЗЕ, като не е длъжна да извършва техническа експертиза и да подменя техническата преценка на мрежовия оператор относно избора на точка за присъединяване. Поддържа се, че съдът неправомерно е навлязъл в преценка по техническата целесъобразност на становищата на електроразпределителното дружество и е вменил на комисията задължения, които законът не предвижда. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба „Дикси“ ООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалбата като неоснователна. В съдебно заседание и в писмени бележки поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че КЕВР не е изяснила всички относими факти и не е обсъдила съществуването на технически възможен и икономически по-благоприятен вариант за присъединяване, установен и от приетата съдебно-техническа експертиза. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството е поискало присъединяване на два свои обекта към електроразпределителната мрежа, като „Електроразпределение Север“ АД е издало две становища, определящи конкретна точка на присъединяване. След отправени възражения от страна на дружеството относно възможността присъединяването да бъде осъществено чрез по-близки съществуващи кабелни линии, операторът е потвърдил първоначалните си становища. По повод подадените жалби КЕВР е прекратила административното производство с оспореното решение. От правна страна съдът е приел, че решението на КЕВР е постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд Комисията не е изяснила релевантните факти по спора, не е обсъдила основното възражение на дружеството за наличие на технически възможен и икономически по-благоприятен вариант за присъединяване и не е събрала необходимите доказателства по този въпрос. Прието е, че принципът за оптимална схема на присъединяване налага проверка дали предложеният от оператора вариант е единственият възможен и дали е икономически оправдан, поради което преписката следва да бъде върната на КЕВР за ново произнасяне. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че административният съд е излязъл извън предмета на съдебния контрол и е подменил техническата преценка на електроразпределителното дружество. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че съдът не е определял сам техническо решение за присъединяване, нито е указал коя конкретна точка следва да бъде избрана. Контролът е осъществен единствено относно законосъобразността на административния акт и изпълнението на задължението на административния орган да изясни всички относими факти преди постановяване на решението. Основателно първоинстанционният съд е приел, че КЕВР е разгледала жалбите формално, без да обсъди съществения спор между страните. Предмет на административното производство не е било дали мрежовият оператор изобщо е издал становища за присъединяване, а дали определените в тях условия съответстват на нормативните изисквания, включително относно предвидената в Наредба № 6 (отм.) оптимална схема на присъединяване. Именно по този спорен въпрос комисията не е изложила мотиви и не е извършила необходимата проверка. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че съществува техническа възможност за реализиране и на друг вариант на присъединяване, при спазване на приложимите технически изисквания. Това обстоятелство не обуславя автоматично незаконосъобразност на становищата на мрежовия оператор, но безспорно налага КЕВР да извърши самостоятелна преценка по наведените възражения и да изложи мотиви защо приема или отхвърля съществуването на по-подходящ вариант. Липсата на подобно обсъждане представлява нарушение на принципите за изясняване на фактите и мотивираност на административния акт. Не може да бъде споделено становището на касатора, че Комисията няма правомощие да извърши такава проверка. Именно при упражняване на контролните си функции по чл. 22 ЗЕ КЕВР следва да провери дали жалбата срещу лицензианта е основателна, като изясни всички релевантни факти и при необходимост събере допълнителни доказателства. Това не означава подмяна на оперативната самостоятелност на мрежовия оператор, а осъществяване на възложения със закона регулаторен контрол върху законосъобразността на неговите действия. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че постановеното решение на КЕВР е издадено при неизяснена фактическа обстановка и без обсъждане на основните възражения на жалбоподателя, което обуславя неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция съобразно представения списък и доказателствата по делото за реалното му заплащане, като същите възлизат в размер на 780 евро съгласно фактура от 07.05.2026 г. и банково платежно нареждане от 08.05.2026 г. По тези съображения Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение,