Определение № 6681 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. Р. С., чрез адв. П. Доровски, срещу Определение №1968/22.02.2024 г., постановено по адм. дело №11447/2023 г. по описа на Административен съд София- град/АССГ/. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Изложени са подробни съображения, че подаденият иск по чл.124, вр. с чл.32,ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ е процесуално допустим. Частният жалбоподател моли касационната инстанция да отмени процесното определение и да върне адм. дело за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Агенция по вписванията, чрез процесуалния представител юриск. Иванов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство пред АССГ е започнало по подадена искова молба от П. С., в която са инкорпорирани иск по чл.124,ал.1предл. 2, вр. с чл.34,ал.1 от ЗДСл срещу Агенция по вписванията и жалба срещу Писмо-отговор от 16.11.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което се отказва признаването и предоставянето на редовен платен годишен отпуск в размер на 35 дни за периода от датата на уволнението му- 17.06.2020 г. до датата на възстановяването му- 04.10.2021 г. За да поиска да му се признае правото на платен годишен отпуск ищецът се е позовал на Решение на ЕС от 25 юни 2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19. С молба-уточнение от 12.12.2023 г. П. С. е поискал административният съд да раздели производството по подадения иск и по обжалването на горецитираното писмо на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията. Предмет на адм. дело №11447/2023 г. по описа на АССГ е иск по чл.124,ал.1, предл. 2,вр. с чл.34, ал.1 от ЗДСл срещу Агенция по вписванията, по оспорването на писмото от 16.11.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията е образувано адм. дело №12001/2023 г. по описа на АССГ. С обжалваното определение административният съд е върнал исковата молба на П. С. срещу Агенция по вписванията, с която се иска на основание чл.124,ал.1, предл. 2-ро, вр. с чл.34, ал.1 от ЗДСл. да му бъде признато правото на редовен платен годишен отпуск от датата на уволнението му - 17.06.2020 г. до датата на възстановяването му на служба - 04.12.2021 г. в размер на 35 работни дни и е прекратил производството по делото. За да върне исковата молба първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като разпоредбата на чл.128,ал.2 от АПК изисква освен правен интерес, който безспорно в случая е налице, ищецът да не разполага с друг ред за защита. В конкретния случай е налице друг ред за защита - оспорен е отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, издаден по молба на С. от 30.10.2023 г. По този отказ, обективиран в писмо, е образувано адм. дело №12001/2023 г., насрочено в открито съдебно заседание за 11.03.2023 г. Определението е правилно. Съдът е обсъдил представените с исковата молба доказателства, като въз основа на установените с тях факти е формирал правилни правни изводи. Служебното правоотношение на П. С. е било прекратено със Заповед №ЧР-01-727/16.06.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, която е била оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила Решение №11427/08.03.2021 г. по адм. дело №6438/2020 г. по описа на АССГ. Не се спори по делото, че С. е възстановен на заеманата от него държавна длъжност на 04.10.2021 г. Същият е подал молба до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията на 31.10.2023 г., с която е поискал да му бъде признато правото на платен годишен отпуск от датата на уволнението му- 17.06.2020 г. до датата на възстановяването му-04.10.2021 г., както и да му бъде разрешено да ползва този отпуск през 2023 г., а при невъзможност- през 2024 г. Молбата на С. е счетена за неоснователна от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, който в писмо до служителя посочва, че не следва да бъде признато право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението то 17.06.2020 г. до датата на възстановяването му на държавна служба - 04.10.2021 г., тъй като през този период не е полагал труд, поради което и не възниква прав на платен годишен отпуск. Касационната инстанция споделя направения правен извод на първоинстанционния съд за недопустимост на подадения от С. иск срещу Агенция по вписванията с правно основание чл.124, вр. с чл.34 от ЗДСл. Искът по чл.128,ал.2 от АПК е допустим при наличието на две кумулативни предпоставки|: наличието на интерес от установяването на съществуването или несъществуването на едно административни право и липсата на друг ред на защита. В случая П. С. с нарочна писмена молба е поискал от работодателя си- Изпълнителния директор на Агенция по вписванията да му признае и правото на платен годишен отпуск а период от уволнението му до възстановяването му на длъжност, както и да му предостави ползването на този отпуск през 2023 г. Именно този ред за защита е използван от частния жалбоподател, като е налице висящо съдебно производство по оспорване отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията - адм. дело №12001/2023 г. по описа на АССГ. Т.е. наличието на специален ред за защита изключва исковото производство по чл.128, ал.1 от АПК. С. е оспорил отказа на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията по съдебен ред, поради което правото му на ефективна защита е гарантирано. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че решаващият съд по оспорването на писмото на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията следва да съобрази Решение на ЕС от 25 юни 2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, в което са изложени подробни съображения относно правото на платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа на С. вследствие на отмяна на уволнението с влязло в сила съдебно решение. Като е достигнал до извода за недопустимост на подадения иск АССГ е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение