Решение № 180 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2008 г.

Решение № 180 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. С. от гр. Т., чрез процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение № 144 от 27.06.2008 г. по в. гр. д. № 43 по описа за 2005 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 352 от 17.11.2004 г. по гр. д. № 396/1996 г. на Районен съд Троян и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество, като бъде уважен предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 403 от 6.04.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса - дали, за да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е достатъчно наличието на спор за собственост за имота - момента на одобряване на кадастралния план на населеното място или следва да има и отказ на административен орган за съставяне на акт по чл. 86 от ППЗТСУ (отм.) за поправка на плана. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват/с изключение на община А. Процесуалният представител на касатора изцяло поддържа изложеното в жалбата. Становището на представителя на ответната страна е, че жалбата е неоснователна и постановения акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решение на районния съд, с което е признато за установено по отношение на община А., Х. Н. Г., М. Й. Т., Иванка Н. Д., К. Д. Х., Т. М. К., П. П. К., Р. Флорева Х., К. Н. Х. и В. Н. Х. правото на собственост на С. М. С. по отношение на поземлен имот с площ от 7 545 кв. м., от които 4 329 кв. м. попадат в регулационния план на с. С., Ловешка област, а останалите 3 216 кв. м. попадат извън регулационния план на с. С., като частта от процесния имот, попадащ в регулационния план на с. С., обхваща част от път между о. к. 90.91,част от УПИ * -174 на Х. Н. Г., част от УПИ * -203 на Н. Х. Г., част от УПИ * -203,204 на И. М. Х. и Н. Х. Г., част от УПИ *Х -202 на И. М. Х., а частта извън регулация попада в земеделските земи на с. С. и обхваща имоти № 4* и № 4*. двата на И. Л. Х., при граници за целия имот: шосе, Никола Х. Г., Стоян Г., Пенко С., река Видима, Н. Х. М., Дончо Г. М. и Х. Н. Г., очертан на скицата на вещото лице К., която е неразделна част от решението с розов цвят по букви "А" до "Р" и е издължена община А. да нанесе новите граници на гореописания имот в кадастралния план на с. С., Ловешка област, като съдът е прекратил производството по делото. За да постанови решението си - въззивният съд-след като подробно е изложил дванадесет годишната фактология по случая, без да излага каквито и да са правни изводи по съществото на спора е приел, че предявения иск е недопустим поради липса на отказ от страна на администрацията да състави акт по чл. 86 от ППЗТСУ (отм.)за отстраняване на претендираните грешка или непълнота на кадастралната карта, който отказ е преценил като абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Според касаторката - по делото е безспорно е установено допускането на грешка при служебно извършеното от администрацията попълване на кадастралния план на с. С. Като намира, че е доказано правото й на собственост и от заключението на приетите експертизи по идентичен начин са очертани границите и квадратурата на процесния имот-изразява становището си, че настоящата инстанция следва да реши спора по същество. Категорично застъпва становището си, че е нарушено правото й на справедлив и проведен в разумен срок процес. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 2 от ГПК във връзка с поставения въпрос за предпоставките, при които предявения иск по чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е допустим. С обжалваното решение е прието, че те са две- наличие на спор за материално право към момента на одобряване на кадастралната карта и заявен отказ на административния орган да допусне поправка на плана. Според приложените от касатора решения/например № 10 от 14.01.1980 г. по гр. д. № 2549/79 г. на I г. о. на ВС, определение № 45 от 24.01.2000 г. по гр. д. № 601/99 г. на IV г. о. на ВКС/-наличието на спор за материално право към момента на одобряване на кадастралната карта е достатъчно, за да се приеме, че е налице правен интерес от съдебно установяване на претендираното от ищцовата страна право на собственост по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 291, ал. 1, т. 3 от ГПК и съдът следва да се произнесе като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото. Това е така, защото още с предявяване на иска ищцата/сега касатор/ е твърдяла, че е подала на 22.01.1993 г. молба до О. А. за допълване на кадастралната основа на кадастралния план на с. С., във връзка с което след издаден констативен акт -административният орган е постановил заповед № 38 от 2.02.1993 г., с която е одобрено допълването на кадастралния плана на с. С. за имот № 202 в кв. 32 с квадратура 4 250 лв. Твърдението на ищцата е, че в тази заповед е допусната грешка относно границите на имота и квадратура на същия. При тези факти и с оглед обстоятелството, че окончателното възстановяване на собствеността на страната е станало с решение на ОПК А. на 8.03.1993 г./след постановяване на заповедта/ -неправилен се явява извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.)Налице е отправено искане до административния орган за допълване на кадастралната основа за имот с площ от 7 545 кв. м., в връзка с което е последвало произнасяне- на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ, във вр. с чл. 86 и чл. 90, ал. 1 и 2 от ППЗТСУ за имот с площ от 4 250 лв. -при това с граници, при определяне на които се твърди, че е допусната грешка. Следователно- за площта до 7 545 кв. м. и по отношение на твърдяните граници е налице фактически/липсва изричен/ отказ да се попълни кадастралния план на населеното място с целия имот. В този смисъл-изводът на въззивният съд за липса на отказ от страна на администрацията за отстраняване на претендираните грешка или непълнота на кадастралната карта и на това основание-за липса на абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗТСУ (отм.)- не може да бъде споделен. Следва да се има пред вид, че Заповед № 38 от 2.02.1993 г. за изменение на кадастралния план е издадена след като със Заповед № 93 от 25.04.90 г. на Кмета на община А. от процесните имоти са включени в регулационния план на селото, като са образувани парцели VII-202, VIII-202 и 203,IХ-202 и Х-202 в кв. 32 по плана, и че правата на ищцата-върху част от имота се оспорват от ответницата Р от Х. Г. / за УПИ *. В хипотеза на влязъл в сила план, който не установява вярно правата на собственика /имотът попада върху терен, отразен като собствен на други лица/-заинтересованият би могъл да спре приложението му само чрез иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) и то ако след уважаването му поиска отстраняване на допусната грешка. Горното мотивира настоящият съдебен състав да отмени постановения въззивен акт и тъй като липсва произнасяне по съществото на спора от въззивен съд- да върне на същия делото за своевременно- разглеждане и произнасяне по същество относно следните обстоятелства: 1.относно установяване правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот към датата на плана, за който се твърди, че е непълен /приетия кадастрален и регулационен план от 1990 г./ и 2.за установяване наличие на непълнота или грешка в кадастралния план, която да влияе върху териториално-устройствените предвиждания. Целта е при констатирано несъответствие между изследвания план с действителните права на съседите върху имотите, да се извърши проверка в кадастъра и ако тя е от значение за регулационните предвиждания, да се извърши изменение на дворищната регулация. По направеното от касатора искане за присъждане на разноски-следва да се произнесе въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение