Решение № 11708 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2015 г.

Решение № 11708 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3386 от 15.05.2015 г. на административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 8939 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2191310967 от 14.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1334 от 28.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който оспорването срещу ревизионния акт бъде отхвърлено, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - В. С. А. от гр. С., чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба. В писмени бележки по делото излага доводи за нищожност на ревизионния акт. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд ревизионен акт № 2191310967 от 14.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., на В. С. А., в производство по реда на чл. 122 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизираните периоди 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г. са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и са начислени съответните лихви за забава в общ размер на 10 439,90 лв. Административният съд е намерил, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила, но при преценката за неговата материална законосъобразност съдът е приел, че ревизията неправилно е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което отменил РА. Настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен поради нарушение на материалния закон. Налице е основание за прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен, поради издаването му от некомпетентни органи по приходите, което съдът следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК. Обжалваният ревизионен акт е издаден след проведена повторна ревизия в изпълнение на решение № 1082/21.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с което е отменен първоначалният ревизионен акт за спорните данъчни периоди. Повторната ревизия е възложена със ЗВР № 1306025/27.06.2013 г. от началник - сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. С., а РА е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, при липсата на издадена заповед за определяне на компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в действащата й от 01.01.2013 г. редакция, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на § 35 от ПЗР ЗИДДОПК предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна в тази връзка е практиката на Върховния административен съд, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден ревизионен акт, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият ревизионен акт е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК. Именно поради това посоченият в § 35 от ПЗР ЗИДДОПК "досегашен ред" включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и предвиденият според нея компетентен орган. Понеже в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, то приложим спрямо него е досегашният ред за издаването на ревизионен акт чрез определянето с изрична заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде ревизионния акт. При липсата на издадена заповед за определяне на компетентен орган процесният ревизионен акт се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на ревизионния акт /в този смисъл решение № 807 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2015 г., I о., докладчик съдия Б. Л./. Като не е съобразил това и е приел, че оспореният ревизионен акт е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се прогласи нищожността на обжалвания РА. Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза ответника по касация, следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство съдебни разноски, възлизащи на сумата от 1 900 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение