Определение № 4228 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 214/15.04.2024 година, подадена от Е. С. Т., против определение № 621/06.03.2024 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 529/2024 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане, като недопустима, подадената от Т. против разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1489/2024 година, с което е оставена без движение частната й жалба с вх. № 83 722/18.09.2023 година, частна жалба с вх. № 95 937/20.10.2023 година, като е прекратил производството по делото. В частната си жалба Е. С. Т. оспорва този извод на състава на Софийския апелативен съд като излага съображения за това, че разпореждането трябва да се определи като преграждащо такова и поради това подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по съществото на подадената срещу разпореждането частна жалба. Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 20 378/31.07.2024 година, с която е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. Е. С. Т. е била уведомено за обжалваното определение на 08.04.2024 година, а подадена от нея частна жалба е с вх. № 10 214/15.04.2024 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Постановилият обжалваното определение състав на Софийския апелативен съд е приел, че производството е образувано въз основа на частна жалба с вх. № 93 937/20.10.2023 година, подадена от Е. С. Т. против разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-А състав, постановено по гр. д. № 1489/2024 година, с което е оставена без движение подадената от нея частна жалба с вх. № 83 722/18.09.2023 година, като й е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесени 15.00 лева държавна такса по сметка на Софийския апелативен съд и препис от частната жалба за връчване на насрещната страна по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 279 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу разпореждане на съда можели да бъдат подавани частни жалби в случаите, когато то преграждало по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-А състав, постановено по гр. д. № 1489/2024 година не било съдебен акт от посочените видове. С това разпореждане се оставяла без движение подадена от Т. частна жалба вх. № 83722/018.09.2023 година за отстраняване на констатирани от съда нередовности на подадената частна жалба, поради което то не преграждало по-нататъшното развитие на делото, а закона не предвиждал изрично възможност за неговото обжалване. На такова съгласно чл. 262, ал. 3 от ГПК подлежало разпореждането за връщане на въззивната жалба при постановяване от администриращия частната жалба на такъв съдебен акт. В конкретния случай такъв съдебен акт бил постановен-разпореждане № 22 891/23.10.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-А състав, постановено по гр. д. № 1489/2024 година, който съдебен акт бил предмет на осъществен инстанционен контрол, като бил отменен с определение № 503/23.02.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 14/2024 година. При тези факти се налагал извод, че обжалвания в настоящото производство съдебен акт не подлежал на инстанционен контрол, поради което подадената против него частна жалба вх. № 95 937/20.10.2023 година се явявала недопустима и като такава следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябвало да бъде прекратено. При този изход от делото се явявало основателно искането на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като такова било дължимо в минималния предвиден размер от 100.00 лева. Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че с решение № 4441/11.08.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-А състав, постановено по гр. д. № 1489/2024 година е било оставено без уважение искането на Е. С. Т. за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на постановеното по същото дело решение № 2224/02.05.2023 година, като наред с това е оставено без разглеждане искането й за изменение на първото решение в частта му относно разноските. Недоволна от решението Т. е подала частна жалба против същото с вх. № 83 722/18.09.2023 година, която е била оставена без движение с разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1489/2024 година. С него на Т. е даден едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесени 15.00 лева държавна такса, по сметка на Софийския апелативен съд, както и препис от частната жалба за връчване на насрещната страна. Като е приел, че дадените от него указания сне са изпълнени в срок с разпореждане № 22 891/23.10.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-А състав, постановено по гр. д. № 1489/2024 година първоинстанционният съд е върнал жалбата на подателката й. Това разпореждане е било отменено по реда на инстанционния контрол с определение № 503/23.02.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 14/2024 година. С оглед на това обжалваното определение е правилно. По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения и разпореждания, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваното разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1489/2024 година, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от Е. С. Т. против него частна жалба с вх. № 95 937/20.10.2020 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на разпореждането не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се със същите временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1489/2024 година не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер би имало последващото разпореждане за връщане на подадената от Т. частна жалба с вх. № 83 722/18.09.2023 година, поради на неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите й. Именно това разпореждане ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при това обжалване ще бъде проверявана и законосъобразността на дадените с разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1489/2024 година указания. Същевременно такова разпореждане вече е било постановено- разпореждане № 22 891/23.10.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-А състав, постановено по гр. д. № 1489/2024 година, като с определение № 503/23.02.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 14/2024 година същото е било отменено, като делото е върнато на първоинстанционния съд за администриране на подадената жалба. С оглед на горното правилно съставът на Софийския апелативен съд е приел, че разпореждане № 20 053/20.09.2023 година на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1489/2024 година не подлежи на обжалване, поради което подадената от Е. С. Т. против него частна жалба с вх. № 95 937/20.10.2023 година е недопустима. Затова като е оставил гази жалба без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство този състав е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Също така правилно съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с оглед изхода на спора Е. С. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] разноски за производството по обжалването на разпореждането. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение