Решение № 3008 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2018 г.

Решение № 3008 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по касационна жалба на Е. Данаджъ, подадена чрез пълномощника адв. Пейчев против решение № 964/30.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1954/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив чрез процесуален представител в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доводите от касационната жалба, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за страната, е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 16001615006712-091-001/24.03.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 338 от 14.06.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив, с който са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2014 г. в размер от 7397, 19 лв. и са начислени законни лихви в размер от 1427, 35 лв; ДОО за 2014 г. в размер на 3035. 81 лв. и лихви 643. 23 лв; ЗО за 2011 г. в размер на 109. 18 лв. и лихви 64. 69 лв.; ЗО за 2012 г. в размер на 21. 38 лв. и лихви 9. 60 лв.; ЗО за 2014 г. в размер на 1897. 38 лв. и лихви 401. 80 лв., ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 1185. 86 лв. и лихви 243. 98 лв. С решението си съдът е установил, че РА е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно: - налице са данни за укрити приходи или разходи за 2014 г. Този извод е обоснован след извършен анализ на представените от РЛ доказателства. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за правилно решението на административния съд, с която на ДЗЛ са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г., и прилежащите лихви. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на ССЕ. По същество касаторът сочи възражения аналогични с тези, съдържащи се в жалбата пред административния съд. Възраженията са обсъдени от съда в мотивите и са формулирани правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че в хода на административното и съдебното производство РЛ не е успяло да опровергае констатациите в РА относно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато са налице са данни за укрити приходи или разходи. Спорът между страните е относно сума в размер на 100 000 лева, предоставена от У. Алп и установените задължения за осигурителни вноски. С ревизионният акт спорната сума в размер на 100 000 лева, предоставена на РЛ от У. Алп е включена в приходната част на паричния поток за 2014 г. и с оглед получения отговор от данъчната администрация на Република Турция, че сумата е върната на У. Алп през 2014 г. е включена и в разходната част. Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетеля У. Алп, че заемната сума е върната на части през 2015 г., при положение, че касаторът не е представил безспорни доказателства за реалността на заема, както и възможността му да предостави средства в размер на 100 000 лева и то без лихви. По време на настоящата ревизия от приходните органи са приети за реално предоставени средства на РЛ от майка му К. Данаджъ – в размер на 17 000 лв., от В. Керемедчиев – предоставен заем в размер на 5000 лв. и от роднини и приятели представени средства през 2013 г. в размер на 12 000 лева. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че се получава превишение на извършените разходи на Е. Данаджъ, като не е оборено обстоятелството, че доходите с недоказан произход за 2014 г. са в размер на 80 524. 36 лв, което от своя страна е дало основание за определяне на данъчните задължения на касатора в посочените в РА размери. С решението е отхвърлена жалбата против РА и в частта, с която са определени вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ за 2014 г. и за ЗО за 2011 г., 2012 г. и 2014 г. Съдът правилно е приел, че на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са дължими здравноосигурителни вноски в месечен размер на 16, 80 лв. за част от месец април и месеците юни и септември 2011 г. и и за месец септември и дни от месец ноември 2012 г., предвид че РЛ е било безработно и не било осигурявано на друго основание за периода от 1.01.2011 г. до 13.04.2011 г.; от 22.06.2011 г. до 18.08.2011 г., от 1.09.2012 г. до 30.09.2012 г. и за периода от 20.11.2012 г. до 26.11.2012 г. С оглед установяванията при ревизията вкл. декларираното от РЛ за получени доходи от трудова дейност в България и чужбина, както и дарения и наследство от родители правилно е приел съда, че и задълженията за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2014 г. се дължат. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС-Пловдив в е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора по компенсация дължимите разноски са в размер на 1023 лв. в полза на ответника по касация дирекция "ОДОП" - Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,