Определение № 9834 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. М. от гр.София против определение № 21552/23.06.2025 по адм.дело № 4945/2025 г. на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. М. срещу Доклад с вх. № СОА25-ВК66-3163, изготвен от И. В., Д. Д., С. М., Д. Ш., М. Г., Х. К., Д. П., Р. А. и производството по делото е прекратено. Поддържат се доводи за недопустимост, нищожност и неправилност на определението, поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на атакуваното определение. Ответникът – Столичен общински съвет, чрез председателя, представляван от главен юрисконсулт А. Димитрова в срока по чл. 232 от АПК е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да остави в сила определението на съда. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу разпореждане от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по Заявление от К. Д. М.,подадено чрез Столична община, регистрирано с № СОА 25-ГР94 -3376 /08.05.2025г., с което моли да бъде включена в списъка на съдебните заседатели. С разпореждане № 16815/16.05.2025 г., по адм. д. № 4945/2025 г. съдът е указал на жалбоподателката да посочи кой административен акт, действие или бездействие на административен орган обжалва. В изпълнение на дадените указания жалбоподателката е посочила, че обжалва Доклад на Столичен общински съвет, изготвен от И. В., Д. Д., С. М., Д. Ш., М. Г., Х. К., Д. П., Р. А. с вх. № СОА25-ВК66-3163 от 15.04.2025 г. За да остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че този доклад не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а акт по чл. 21, ал.5 АПК, тъй като представлява документ, издаван в хода на административна процедура и не подлежи на самостоятелно обжалване. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. С решение № 632/28.11.2024 г. на Столичен общински съвет е избрана комисия, която следва да организира и проведе процедурата за определяне на кандидати за съдебни заседатели към Районен съд – София с мандат 2025-2029 г., спазвайки изискванията по чл. 68 и следващите от Закона за съдебната власт (ЗСВ), в т. ч. да изслуша кандидатите съгласно чл. 68а, ал. 1 от ЗСВ. Комисията е разгледала документите на всички лица, кандидатстващи за съдебни заседатели към Районен съд – София, и е провела изслушването в периода 24.03.2025 г. – 09.04.2025 г.. След проведеното изслушване на явилите се кандидати, съгласно изискването на чл. 68а, ал. 3 от ЗСВ е изготвен нарочен доклад за протичането му, както и списък от 250 кандидати, които комисията предлага да бъдат определени от общинския съвет като кандидати за съдебни заседатели към районния съд. Именно този доклад е оспорен пред АССГ и във връзка с него е издадено обжалваното определение. В производството по гл. IV, раздел II от ЗСВ общинските съвети, съгласно чл. 68а, ал. 4 от ЗСВ имат правомощие, след проведено изслушване на кандидатите в публично заседание, да определят кандидатите за съдебни заседатели, които да бъдат предложени за избиране от общите събрания на окръжните и апелативните съдилища. Съдебните заседатели за районните съдилища, съгласно чл. 68в, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, се определят от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд и тяхното решение подлежи на обжалване. В този смисъл правилно Административен съд – София град е приел, че атакуваният акт е издаден по реда на чл. 21, ал. 5 от АПК. Комисията действа при условията на оперативна самостоятелност и преценката, кои лица да бъдат предложени, е в дискрецията на същата. Дейността на членовете на комисията във връзка със събеседването, както и преценката им относно кандидатурите, не подлежи на съдебен контрол. Тази дейност не е административна, а е свързана с оценяването на резултат, извършването на което е елемент от сложния фактически състав на избора и е недопустимо да се извърши проверка дали решението на комисията е най-благоприятно за държавата и обществото, по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, защото това би означавало да бъде заместена комисията в преценката за качествата на кандидата, а това е предмет на друго производство. (В този смисъл Определение № 12071 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2024 г., VI о.) По тези съображения следва да се приеме, че правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Д. М. срещу Доклад с вх. № СОА25-ВК66-3163. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Ето защо, частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 80 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,