Определение № 7009 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. Т. Т. [населено място], област Русе, [улица]против определение № 1547/ 15.05.2025г, постановено по адм.д. № 250 по описа за 2025г на Административен съд Русе, с което са оставени без разглеждане жалбата му против Заповед № 76/19.02.2025г. на административния ръководител - председател на Окръжен съд – Русе в частта й по т.1 „служебен паркинг от [улица]" и „служебен паркинг от [улица], искането за спиране изпълнението на заповедта и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда, че процесната заповед не представлява индивидуален административен акт и подателят няма правен интерес от обжалването. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за спиране на изпълнението на оспорения акт на основание чл.166, ал.2 от АПК. Ответникът - административния ръководител - председател на Окръжен съд – Русе, изразява становище за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Б. Т. Т. против Заповед № 76/19.02.2025г. на административния ръководител - председател на Окръжен съд – Русе в частта й по т.1, с която е обособена „ЗОНА ЗА СИГУРНОСТ“ около сградата на Съдебната палата в гр. Русе, [улица] - „служебен паркинг от [улица]и „служебен паркинг от [улица]като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е прието, че в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.1898 (Шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка две точка хиляда осемстотин деветдесет и осем) по кадастралната карта на град Русе, с площ 4059 кв.м. е изградена СГРАДА - „Съдебна палата”, построена 1939 год. и включваща: I. Масивна триетажна част с идентификатор 63427.2.1898.1 (Шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка две точка хиляда осемстотин деветдесет и осем точка едно) по кадастралната карта на град Русе, със застроена площ 2119 (Две хиляди сто и деветнадесет) кв.м., състояща се 1. Сутерен; 2. Партер; 3. Първи етаж; 4. Втори етаж; 5. Таван, ведно със разположените на всеки един етаж стаи, стълбища, зали и т.н.(виж описание в АПДС №5258, вписан в Служба по вписванията гр. Русе под №73, том 50 от 27.12.2012г.) II. Масивна двуетажна част с идентификатор 63427.2.1898.2 (шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка две точка хиляда осемстотин деветдесет и осем точка две) по кадастралната карта на град Русе със застроена площ 616 (шестстотин и шестнадесет) квадратни метра, състояща се от: 1. Сутерен; 2. Партер; 2. Първи етаж, в който са разположени: котелно помещение, работилници и архивохранилища, стаи и съдебни зали. Сградата е паметник на културата, а видно от цитирания АПДС, е публична държавна собственост. Видно от протокол № 39 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, проведено на 27 октомври 2016 г., на административния ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Русе е възложен за стопанисване предоставеният за управление след това решение на Пленума на ВСС недвижим имот, намиращ се в гр. Русе, [улица], а именно Съдебната палата. На 19.02.2025г., в Окръжен съд-Русе е входиран протокол вх. № 2106, съставен от ОЗ „Охрана“ – Русе, ГД „Охрана“ към МП, за извършено охранително обследване на сградата на Съдебна палата – гр. Русе. От неговото съдържание е видно, че са дадени указания към стопанисващия сградата председател на ОС-Русе, сред които по т.3: „…да издаде заповед за обособяване и обозначаване с табели на зони за сигурност около обекта на съдебната власт - Съдебна палата - гр. Русе“. Във връзка с указанията и на основание чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ и б.“д“ от Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт на Министъра на правосъдието, административният ръководител и председател на Окръжен съд – Русе е издал оспорената пред Административен съд-Русе Заповед № 76/19.02.2025г. С т.1 от нея е разпоредено обособяване на зона за сигурност около сградата на Съдебната палата в гр.Русе, [улица]от източната страна - прилежащите към сградата служебен паркинг и тротоар от [улица]и от западната страна – прилежащите към сградата служебен паркинг и тротоар от [улица]. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че оспорената заповед не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1-ал.4 от АПК, а е с вътрешноведомствен характер. Въпреки че има проявление и по отношение на трети лица, има вътрешнослужебен характер, поради което не подлежи на обжалване пред съд. Допълнително е посочено, че с оспорената частично заповед не се засягат интересите на жалбоподателя Б. Т., нито на който и да е жител на гр. Русе, община Русе или област Русе, тъй като създадените зони за сигурност са в съответствие с Наредба № 4 от 10.01.2008г., съществуват като паркинги повече от 25 години и са абсолютно необходими за работата на всички съдебни органи, намиращи се и ползващи Съдебна палата-Русе. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, предвидена в разпоредбата на чл. 159, т.1 от АПК, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед на административния ръководител и председател на Окръжен съд – Русе няма белезите на административен акт, годен за обжалване по съдебен ред. По своя характер тя не е само вътрешнослужебен акт доколкото от нея не произтичат задължения единствено за подчинени на издателя лица с оглед създадените правила за спиране, престой и паркиране на автомобили и предвидените контрол и последици при нарушаването им, относими към различни правни субекти. По аргумент от чл.2, ал.2, т.3 от АПК би подлежала на съдебен контрол, ако с нея се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. След преценка на съдържанието й правилно е прието, че със заповедта не се нарушават или засягат непосредствено права и законни интереси на частния жалбоподател. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административния акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права. Правният интерес трябва да е непосредствен, т.е. съответният акт да засяга правната сфера на оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, които го увреждат. Никоя от тези предпоставки в случая не е налице, като извод за наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорващия не може да се обоснове с доводите, изложени в първоначалната и в частната жалби. От данните по делото се установява, че Съдебната палата на гр. Русе е разположена на [улица]и [улица]в гр. Русе. Безспорно улиците са публична общинска собственост. В зоната за сигурност около обекта на съдебна власт е регламентирано наличие на охраняем паркинг - чл.7, ал.1, т.1 б.“д“ от Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Следователно, независимо от характера на собствеността върху улиците, нормативно е допустимо ограничение в достъпа до тях за целите на безопасността на правораздавателните органи и това категорично е в обществен интерес. Доводът на частния жалбоподател, че паркинг се създава единствено за безплатно ползване от магистрати и съдебни служители, е несъстоятелен.Твърдяното ограничение в правото му да се ползва от публичната общинска собственост, дори да се приеме за доказано, в конкретния случай не би могло да бъде преодоляно от отмяната на заповедта. С оглед местоположението на сградата на Съдебната палата по [улица]и по [улица]в гр. Русе е наложително да има обособена зона за сигурност, която неминуемо ще обхваща част от улиците. В този смисъл резултатът от оспорването не би довел до промени в правната сфера на оспорващия, което означава, че за него не е налице изискуемият правен интерес от обжалване, макар и частично, на акта на административния ръководител и председател на Окръжен съд – Русе. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, предвидено в чл.159, т.4 от АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство. Като го е прекратил първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, включително относно искането за спиране изпълнението на процесната заповед на административния ръководител и председател на Окръжен съд – Русе. За сведение на частния жалбоподател следва да се отбележи, че в оспорената заповед няма разпореждане за предварително изпълнение, нито такова произтича по силата на закона. На основание чл. 166, ал.1 от АПК жалбата има суспензивен ефект и спира изпълнението, поради което изрично отправено такова искане е лишено от предмет. Аналогичното искане за спиране на изпълнението, отправено до касационната инстанция, е недопустимо в това производство, което касае проверка на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт относно изводите в него за липса на процесуални предпоставки за правото на оспорване, включващи и произнасяне по искането за спиране на изпълнението. Именно поради висящността на този основен спор и до решаването му не може да бъде разглеждано ново искане на страната за спиране на изпълнението, основано на чл.167, ал.1 от АПК. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение