Определение № 26 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение07.01.2025 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, определение № 5307/20.11.2024г. по гр.д.№ 1785/2024г. по описа на ВКС, ІІІ ГО в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационното производство от 4500 лева на 2000 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца Т. Ж. В. от 21.11.2024г. с искане за изменение на постановеното по делото определение № 5307/20.11.2024г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника. Молителят прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения от ответника „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, [населено място] за касационното производство адвокатски хонорар. Твърди, че същият е несъразмерен с фактическата и правна сложност на спора и с извършената от пълномощника работа в касационното производство. Насрещната страна по молбата – ответникът „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, [населено място], я оспорва. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд съобрази следното: С постановеното по делото определение № 5307/20.11.2024г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата В. и е присъдил на ответника по касация сторените за касационното производство разноски, които са за адвокатски хонорар в размер на 4500 лева. Искането за намаляването им е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, допустимо е и основателно, тъй като възражението по чл. 78, ал.5 ГПК следва да се уважи. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Приоритет при преценка съразмерността на адвокатското възнаграждение в случая имат обстоятелствата, че спорът е трудов, с ниска правна сложност, а извършената работа от адвокатския пълномощник на ответника - работодател се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба. Ето защо и независимо от високия материален интерес, от една страна, а, от друга – фактическото усложнение, породено от множеството поставени от касатора в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК въпроси, настоящият състав приема, че следващите се на ответника разноски за касационното производство следва да бъдат намалени на 2000 лева. Воден от изложеното, настоящият състав