Определение № 8813 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9287/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Г., чрез процесуален представител против определение № 16690/15.05.2025г., постановено по адм. дело № 11624/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане частната жалба на лицето против определение № 7773/06.03.2025г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на Г. за допълване на решение № 2958/29.01.2025г., постановено по адм. дело № 11624/2022г. на същия съд. Частния жалбоподател счита определението за неправилно и моли за неговата отмяна, като се върне делото на АССГ за администриране на подадената частна касационна жалба. Ответникът по частната жалба - директорът на ТД на НАП – София, чрез процесуален представител в писмено становище счита жалбата за неоснователна, по наведени доводи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по повод оспорване на Решение № ПИ-414/15.11.2022г., на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата и против Разпореждане с изх. № С220022-137-0009132/17.10.2022г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП София. С решение № 2958/29.01.2025г., постановено по адм. дело № 11624/2022г. на АССГ е отменено по жалба на Г. посоченото по-горе решение на директора на ТД на НАП София и преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по подадената молба. С определение № 7773/06.03.2025г., постановено по адм. дело № 11624/2022г., АССГ е отхвърлил молбата на М. Г. за допълване на посоченото по-горе решение, като е приел, че не са налице предпоставките визирани в нормата на чл. 176, ал. 1 от АПК. Срещу този съдебен акт е депозирана частна касационна жалба, като с определение № 16690/15.05.2025г., постановено по посоченото по-горе дело АССГ е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че процесното определение не подлежи на касационна проверка, предвид нормата на чл. 176, ал. 2 от АПК. Определението е правилно. По силата на чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В конкретния случай съдия-докладчика е установил, че производството по делото е по реда на чл. 268 от ДОПК, като решението на административния съд, постановено в производството по ал. 1 е окончателно и не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от АПК от своя страна регламентира, че допълнителното решение подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. След като посоченото първоначално решение не подлежи на съдебен контрол по пътя на касационното обжалване по реда на чл. 208 и сл. от АПК, то и решението с характер на определение по чл. 176 АПК, също не подлежи на обжалване. Достигайки до същите изводи АССГ е постановил правилно и съответно на закона определение, което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, като на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение