Определение № 366 от 13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1295/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 3016 от 27.ІІІ.2014 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 182 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 11.ІІІ.2014 г., постановено по ч. т. д. № 654/2014 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане нейна частна касационна жалба против определение № 2680/3.ХІІ.2013 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр.дело № 4198/2013 г. Макар и да признава, че в текста на чл. 613а ТЗ определенията, постановени по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ, не фигурират сред посочените такива, които подлежат на инстанционен контрол пред ВКС, частният жалбоподател [фирма]-С. поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС, инвокирайки довод, че то представлявало „съдебен акт, несъобразен с фактическите обстоятелства по делото”, налагащи кредитната институция „да направи разноски в двоен размер: веднъж в производството по несъстоятелност и още един път – по реда на ГПК”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба [фирма]-гр. Д. (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС, претендирайки за неговото потвърждаване. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274 ГПК настоящата частна жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Всички изложени от банката съображения, отнасящи се до естеството на постановения от въззивната инстанция съдебен акт, който е бил атакуван от нея пред ВКС, са на плоскостта на целесъобразност – т.е. не се отнасят до законосъобразността на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което частната касационна жалба на кредитната институция е била оставена без разглеждане. В този смисъл оплакването й за неправилност на този съдебен акт на ВКС е правно несъстоятелно. Като е приложил разпоредбите на алинеи 1 и 3 на чл. 613а ТЗ съобразно точния им смисъл, предходният тричленен състав на ВКС е постановил едно правилно /законосъобразно/ прекратително определение, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение