Определение № 11400 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция по заетостта гр. София, чрез гл.юрисконсулт Д. Христова, против определение № 24829/21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6777/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е върната искова молба вх. № 16461/30.06.2025 г. на Агенция по заетостта срещу „Туртранс България“ ЕООД гр. София и е прекратено производството по делото. С искова молба е предявен иск за осъждането на ответника да възстанови изплатените средства на стойност 3551,69 лева, представляващи разходи за трудови възнаграждения, осигуровки и др., съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 – т. 5 от договор рег. № 3Т2-01-04-06177#3/02.03.2021 г., сключен между АЗ и „Туртранс България“ ЕООД и предоставени под формата на минимална държавна помощ, съгласно чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС, ведно с лихва за забава, считано от изтичане на срока, указан в поканата за доброволно изпълнение, отправена с писмо рег. № 20-01-04-110/21.05.2024 г., а именно – от 05.06.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба. Предявен е и акцесорен иск, с който се претендира законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.. В частната жалба са развити доводи, че постановеното определение е неправилно, доколкото в него са развити доводи, че сключеният от страните договор през 2021 г. е административен, касае се за неизпълнение на този договор, не се касае за неправомерно получена или усвоена държавна помощ, поради което е неприложим редът по ЗДП за издаване на акт за публично държавно вземане. В този смисъл липсвал друг ред за реализиране на вземането. Прави искане, за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. В писмен отговор ответникът „Туртранс България“ ЕООД гр. София счита жалбата за недопустима и по същество неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Исковата молба е подадена пред АССГ, като съдът е преценил допустимостта на предявения пред него иск, като е намерил, че договор № 3Т2-01-04-06177#3/02.03.2021 г., сключен между АЗ и „Туртранс България“ ЕООД има характеристиките на такъв по чл. 30б, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), който предвижда, че средствата за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или оправомощено от него длъжностно лице, и работодателя. В Раздел IV от Правилника за прилагане на ЗНЗ се уреждала процедурата по възстановяване на предоставените средства по договори по чл. 30б от ЗНЗ, какъвто бил процесният. Съгласно чл. 28г от ППЗНЗ Агенцията по заетостта изпращала покана за доброволно изпълнение на задължението в 14-дневен срок, след което уведомявала Националната агенция за приходите за събиране на вземането. По отношение на предоставените помощи приложение намирали и разпоредбите на Закона за държавните помощи (ЗДП), съгласно чл. 2, определящ обхвата на същия закон. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДП неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 2, вземанията по издадените актове по ал. 1 подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. Въз основа на гореизложеното следвало да се приеме, че вземанията на Агенция по заетостта спрямо дружеството „Туртранс България“ ЕООД за предоставени под формата на минимална държавна помощ средства представлявали публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Поради посочения техен характер не бил налице гражданско-правен спор между страните и следователно за Агенция по заетостта липсвал правен интерес от получаване на търсената с иска защита, който бил предпоставка за тяхната допустимост. В подкрепа на това разбиране бил и регламентираният начин за възстановяване/изплащане на средства в чл. 15 от общите условия на проект „Заетост за теб“. Разпоредбата на чл. 128, т. 3 от АПК изрично предвиждала, че административните съдилища разглеждат искове за изпълнение на административен договор, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В случая били приложими специалните норми на чл. 163 и чл. 165 от ДОПК, съгласно които събирането на държавните публични вземания се извършва по реда на ДОПК и въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Така постановеното определение е правилно. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020 г." е една от оперативните програми, включени в Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, одобрено с Решение за изпълнение на Комисията от 07.08.2014 г. – публично достъпно на адрес: https://www.eufunds.bg/archive2018/index.php/bg/programen-period-2014-2020/sporazumenie-za-partnyoorstvo. Оперативната програма съдържа приоритетна ос "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места", в която чрез процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Управляващият орган е предоставил безвъзмездна финансова помощ за проект "Заетост за теб" на Агенцията за заетостта – BG05M9ОP001-1.106.“ Оперативната програма е съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, поради което средствата по същата представляват средствата от ЕФСУ по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗУСЕФСУ. С исковата молба е предявена претенция за изпълнение на административен договор по смисъла на чл. 19а АПК. С разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 АПК (изм. ДВ бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019) е предвидено, че „Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд“. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗУСЕФСУ решението на ръководителя на Управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 и т. 2 се обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед, които съдържат реквизитите по чл. 37, ал. 3 ЗУСЕФСУ. В случая Агенцията по заетостта е бенефициент, изпълняващ проекта "Заетост за теб" – BG05M9ОP001-1.106., финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., съфинансиран и от Европейския социален фонд, като договорът между Управляващият орган и Агенцията по заетостта е административен такъв по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗУСЕФСУ бенефициентът, в случая Агенцията по заетостта, може да възложи на изпълнители – външни лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност, в която хипотеза е сключен и договорът, чието неизпълнение се претендира с исковата молба, който във връзка с изложеното по – горе е административен договор по ЗУСЕФСУ. С оглед на гореизложеното Агенцията за заетостта се явява бенефициент (по смисъла на член. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който едновременно с това е и администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за държавните помощи (ЗДП), тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ по смисъла на § 1, т. 7 ЗДП, за която е налице изискване за спазване на разпоредбите на Регламент № 1407/2013 и Регламент № 1408/2013. Видно от горното сключеният между Агенцията по заетостта, в качеството и на бенефициент и на администратор на държавна помощ, договор с ответника е административен, а не граждански договор. Той отговаря на изискванията на чл. 19 а, ал. 1 АПК и макар изрично в Закона за държавните помощи да не е наречен административен, изрично вземанията по него са определени като публични държавни вземания, а актът за тяхното установяване се издава по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл. 37, ал. 1 ЗДП. (В този смисъл Решение № 4506 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6450/2019 г., VII о., Определение № 13 от 27.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 10/2023 г., 5-членен с-в; Определение № 9 от 26.03.2025 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 2/2025 г., 5-членен с-в) Съгласно чл.1 ал.3 от ЗУСЕФСУ за режима на сметките за средствата от ЕФСУ, както и за финансовите взаимоотношения при управлението на средствата от ЕФСУ се прилага Законът за публичните финанси. Според чл.62 от ЗПФ органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори. Конкретно, относно възстановяването на предоставените средства по договори по чл. 30б от ЗНЗ, какъвто е спорът по настоящото дело, то става по специален ред, предвиден в Правилника за приложение на ЗНЗ. Съгласно чл. 28г от ППЗНЗ Агенцията по заетостта изпраща покана за доброволно изпълнение на задължението в 14-дневен срок. В поканата за доброволно изпълнение Агенцията по заетостта уведомява работодателя, осъществяваща обучение на възрастни или професионално ориентиране, за размера на дължимите суми, срока за възстановяването им, банковата сметка, по която да бъдат възстановени, реда, по който Агенцията по заетостта да бъде уведомена за доброволното възстановяване, както и за действията по принудителното изпълнение, които ще бъдат предприети след изтичането на срока за доброволно изпълнение. В случай че работодателят, институцията, осъществяваща обучение на възрастни или професионално ориентиране, не изпълни доброволно задължението си, в срок до 10 работни дни след изтичането на срока за доброволно изпълнение на задължението Агенцията по заетостта уведомява Националната агенция за приходите за събиране на вземането. Поради това, че се касае се за получаване на помощ по см. на Закона за държавните помощи (виж чл. 2), по силата на чл. 37, ал. 1 от ЗДП неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ (в случая от Агенцията по заетостта), чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане, по реда на АПК, което подлежи на административно обжалване, което е различно от предявяване на иск по чл. 19ж, ал. 1 АПК. Вземанията по акта за установяване на публично вземане подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. Легално определение на понятието „неправомерно получена минимална помощ" е дадено в разпоредбата на § 1 т.19 от ДР на ЗДП и това е минимална помощ, предоставена в нарушение на регламент за минимална помощ. Основния нормативен документ в тази връзка е Регламент (ЕС) № 1407/2013 на комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, заменен с Регламент (ЕС) 2023/2831 на комисията от 13 декември 2023 година. В тези нормативни актове, както и в актовете уреждащи помощите относно насърчаване на заетостта, като Регламент (ЕС) 2015/1588 на съвета от 13 юли 2015 година и приетия в тази връзка Регламент (ЕС) № 651/2014 на комисията от 17 юни 2014 год. не са предвидени правила относно неизпълнение на договори за предоставяне на минимална помощ. В този смисъл не може да се приеме, че неизпълнението на сключения договор между АЗ и ответника по иска, представлява неправомерно получена минимална помощ по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗДП. В същото време съгласно чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз и лихвите върху тях. Съгласно чл.166 ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според ал.2 на същия текст ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В настоящия случай от изложеното в исковата молба става ясно, че се касае за твърдения за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проект, финансиран от средства на Европейския съюз, включително свързаното с него национално съфинансиране. Видно от текста на разпоредбата на чл.162 ал.2 т.8 ДОПК, за да бъде приложена относно тези средства, тя изисква наличие на административен акт, с който задълженията са установени. Същите подлежат на установяване с издаването на административен акт, който съгласно чл.166 ал.2 от ДОПК следва да бъде издаден от орган определен от ръководителя на съответната администрация, след като не е бил предвиден ред в съответния закон. По изложените съображения и при правилно приложение на разпоредбата на чл.128, т. 3 от АПК, обосновано първоинстанционния съд е върнал исковата молба и е прекратил производство по делото. След като е налице друг ред за реализиране на твърдяната претенция, която както бе посочено се отнася до публично държавно вземане, но е неприложим предприетия от частния жалбоподател ред за предявяване на иск за изпълнение на административен договор. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение