Определение № 9144 от 03.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. Ю. И., чрез адв. Лалова, срещу определение № 6290/02.07.2025 година на Административен съд гр. Хасково по кнахд № 611/2024 година. С последното е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №5756/09.06.2025 година на АС гр. Хасково по адм.д. № 611/2024 година. С последното е отхвърлена молбата на А. Ю. И., чрез адв. Лалова за изменение на Решение №2241/11.03.2025 година на АС гр. Хасково по кнахд № 611/2024 година в частта за разноските. Моли жалбата да бъде уважена по съображения подробно изложени в същата.

По делото не са постъпвали отговори и становища.

За да се произнесе по подадената частна жалба, съставът на Върховния административен съд съобрази следното:

Производството по анд № 204/2024 година по описа на Районен съд гр. Свиленград е образувано по жалба на А. Ю. И., чрез адв. Атанасова, срещу Електронен фиш от 25.10.2021 година.

С решение № 54/07.05.2024 година по анд № 204/2024 година Районен съд гр. Свиленград отменя обжалвания Електронен фиш от 25.10.2021 година.

С решение № 2241/11.03.2025 година по кнахд № 611/2024 година Административен съд гр. Хасково оставя в сила решение № 54/07.05.2024 година по анд № 204/2024 година на Районен съд гр. Свиленград и осъжда АПИ да заплати на И. съдебни разноски за касационна инстанция в размер на 800 лева.

С молба от 09.04.2025 година адв. Лалова, пълномощник на А. Ю. И., прави искане за изменение на решение № 2241/11.03.2025 година по кнахд № 611/2024 година на Административен съд гр. Хасково в частта за разноските.

С определение № 5756/09.06.2025 година Административен съд гр. Хасково по кнахд № 611/2024 година отхвърля искането.

С частна жалба от 17.06.2025 година А. Ю. И., чрез адв. Лалова, обжалва определение № 5756/09.06.2025 година на Административен съд гр. Хасково по кнахд № 611/2024 година.

С определение № 6290/02.07.2025 година Административен съд гр. Хасково по кнахд № 611/2024 година оставя без разглеждане частната жалба на И. срещу определение №5756/09.06.2025 година на АС гр. Хасково по адм.д. № 611/2024 година.

Производството по настоящото дело е образувано по частната жалба на А. Ю. И., чрез адв. Лалова, срещу определение № 6290/02.07.2025 година на Административен съд гр. Хасково по кнахд № 611/2024 година, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №5756/09.06.2025 година на АС гр. Хасково по адм.д. № 611/2024 година

При така установеното, съставът на Върховния административен съд прави извод за допустимост на частната жалба и правилност на обжалваното определение, при следните съображения от правна страна:

1. Предмет на съдебен контрол пред Районния съд е електронен фиш. Съгласно чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Несъмнено решението по чл. 221 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН на касационната инстанция е окончателно - чл. 223 АПК. Същото влиза в сила в момента на неговото постановяване.

2. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети "Производства пред съда" в глава девета "Общи разпоредби". А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

3. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

4. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. В АПК допълването на съдебното решение се осъществява на основание чл. 176 АПК. В случая не се касае за допълване на решението по главния спор, а само в частта по разноските. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно: ГПК/АПК разграничават хипотезите на допълване на решението в частта по иска/жалбата по главния спор от допълване/изменение на решението в частта по разноските.

В конкретната хипотеза частният жалбоподател претендира изменение на решението на АС в частта за разноските. Способът за реализирането на това искане е обективиран в приложимия чл. 248, ал. 1 ГПК, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Съгласно соченото ТР, аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Втората касае изменение на вече определен размер разноски.

5. При съобразяване на доводите по т. 3 и т. 4 от настоящото определение следва да се направи извод, че необжалваемите съдебни решения постановени по реда на АПК във връзка със ЗАНН могат да бъдат допълнени/изменени в частта за разноските по искане на заинтересованата страна по реда на ГПК, чл. 248, в едномесечен срок от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

6. В конкретната хипотеза с определение № 5756/09.06.2025 година по кнахд № 611/2024 година Административен съд гр. Хасково отхвърля искането от 09.04.2025 година на адв. Лалова, пълномощник на А. Ю. И., за изменение на решение № 2241/11.03.2025 година по кнахд № 611/2024 година на Административен съд гр. Хасково в частта за разноските.

7. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

8. Предвид мотивите на съда по т. 1 от настоящото определение, и тъй като несъмнено решението по чл. 221 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН на касационната инстанция е окончателно- чл. 223 АПК и същото влиза в сила в момента на неговото постановяване, при приложение на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК в случая е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ето защо като е оставил без разглеждане частната жалба на А. Ю. И. срещу определение №5756/09.06.2025 година по адм.д. № 611/2024 година АС гр. Хасково е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 221 ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт съставът на Върховния административен съд