Определение № 381 от 06.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1678/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. Б. срещу решение от 06.12.2012 г. на Шуменски окръжен съд /Ш./ по в.т.д. № 624/2012 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд /Ш./. С решението на Ш. е уважен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ГПК на [фирма] Р. срещу [фирма] за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника в размер общо на 15574.90 лв. по договор за изработка по конкретно посочени фактури, за което е издадена заповед за изпълнение, а е отхвърлен насрещен иск на [фирма] срещу ищеца по първоначалния установителен иск [фирма] Р. по чл.262 ал.2 вр. чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 24712.11 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за изработка на 684 броя заготовки за посочен период от време. Служебно известно на настоящият състав на ВКС е обстоятелството, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на заповедното производство, по които е налице противоречива практика, между които и този по т.11 б. „б”: Допустимо ли е в производството по иска по чл.422 ГПК да се приемат за съвместно разглеждане: друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК; При така образуваното тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обжалваното с касационната жалба въззивно решение, постановено по първоначално предявен установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ГПК и насрещен осъдителен иск на ответната страна, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът: