Определение № 60341 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3165/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу определение № 1751 от 02.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1979 /2021 г. на Софийския апелативен съд, с което производството по делото, образувано по частна жалба на КПКОНПИ против определение по гр.д. № 931 /2020 г. на Благоевградски окръжен съд, е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като изводът на САС, че съгласно чл.631,ал.1,изр.2 ГПК частната жалба на КПКОНПИ е недопустима, е неправилен, поради това, че първоинстанционният съд, който е спрял делото, не е отправил преюдициално запитване по него, а такова е направено по друго дело и че въпросите, които са поставени пред първоинстанционния съд, който е спрял делото, не са в преюдициална зависимост от въпросите, по които е направено запитване до СЕС, както и поради това, че основанията за спиране са изчерпателно уредени в чл.229,ал.1 ГПК и между тях не е предвидена възможност за спиране на делото в хипотеза като разглежданата. Насрещните страни А. Е. С., А. Л. С., „Джи-Пи Груп-2010“ ЕООД, „Веджитейбълс“ ЕООД, „Фишленд България“ ЕООД твърдят в писмен отговор, че частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима поради следното: С разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба, но по силата на изричната разпоредба на чл.631,ал.1,изр.2 ГПК, е предвидено изключение. Първоинстанционният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на СГС, по което е образувано дело С-319 /2019 г. на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което са налице предпоставките на чл.631 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС. Съгласно установената практика на ВКС: определение № 341 /14.09.2020 г. по ч.т.д. № 1063 /2020 г. на II т.о.; определение № 320 /23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2622 /2020 г. на IV г.о.; определение № 301 /12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2137 /2020 г. на IV г.о.; определение № 42 /21.01.2020 г. по ч.гр.д. № 94 /2020 г. на III г.о.; определение № 440 /14.10.2019 г. по ч.т.д. № 2001 /2019 г. на I т.о., определение № 587 /24.09.2019 г. по ч.т.д. № 2075 /2019 г. на II т.о. и др. невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр.2 на чл.631,ал.1 ГПК без разграничаване на хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка, или от национален съд на друга държава членка или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Р. България, а не само за съда, отправил запитването (арг. от нормата на чл.633 ГПК). Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от касационен контрол, на основание чл.631,ал.1, изр.2 ГПК, поради което производството по жалбата следва да бъде прекратено. Настоящият състав намира частната жалба за допустима, доколкото е подадена срещу преграждащо определение, но неоснователна по изложените от състава на САС съображения, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Към това може да се добави, че аргумент за правомощието на съдебния състав, който разглежда по същество дело, в което са поставени правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейските общности (СЕС), може да се черпи от приетото в мотивите към т.2 по т.д. № 8 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав приема, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, тъй като и в този случай спирането е законна последица от преценката за наличие на необходимост от такова запитване по обуславящи правни въпроси, а разпоредбата на чл.631,ал.1,изр.2 ГПК изрично изключва от контрол преценката за спиране на производството по делото до произнасянето от СЕС по направеното запитване по същите въпроси. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Да се приеме обратното би означавало да се допусне контрол и на извършеното преюдициално запитване, а такъв контрол е изключен изрично с разпоредбата на чл.629,ал.2,изр.2 ГПК. Освен това, обуславянето на правомощието за спиране, предвидено в чл.631,ал.1 ГПК, от отправянето на следващо преюдициално запитване от друг съдебен състав (каквото вече е било отправена), би означавало да се отрече необходимостта от процесуална икономия, което се струва неприемливо на настоящия състав. Към изложеното следва да се добави, че в случая пречката за развитието на делото е отпаднала и производството по делото следва да бъде възобновено на основание чл.631,ал.2 ГПК, тъй като СЕС вече се е произнесъл по отправеното преюдициално запитване, послужило като основание за спиране на делото. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски и не са представили доказателства да са направили разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът