Определение № 2171 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1306/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. „СЪСЕКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД обжалва Разпореждане № 59/31.03.2025 г. по к.т.д. № 779/2024 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е върната частната му жалба срещу постановеното по същото дело определение за отхвърляне на молбата на жалбоподателя за допълване на акта по чл. 288 ГПК. Частният жалбоподател заявява оплакване за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Сочи, че с върнатата жалба не се цели ревизиране на подлежащия на допълване акт по чл. 288 ГПК и поради това аргументите за необжалваемост, черпени от неговия окончателен характер, са неоснователни. Ответникът по частната жалба „Медикъл Продъктс България“ АД не подава отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че е надлежно сезиран с частна жалба, подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. От данните по делото се установява, че с определение от 14.11.2024 г., постановено по к.т.д. № 779/2024 г. на ВКС, ТК, І отд., не е допуснато касационно обжалване на Решение № 550/10.08.2023 г. по в.т.д. № 1031/2022 г. на АС-София по жалбата на „СЪСЕКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД. На 20.11.2024 г. от „СЪСЕКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД е постъпила молба за допълване на определението по чл. 288 ГПК чрез произнасяне по заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. Направено е и евентуално искане – ако молбата за допълване не бъде уважена, същата да се администрира като жалба срещу определението по чл. 288 ГПК. С Определение № 3333/10.12.2024 г. сезираният съд е счел, че липсва основание за допълване на определението за недопускане на касационно обжалване, и поради това е оставил искането по чл. 250 ГПК без уважение. Поддържаната в евентуалност жалба срещу определението по чл. 288 ГПК е върната като насочена срещу необжалваем акт. Срещу определението е подадена частна жалба от „СЪСЕКС ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, която в частта относно произнасянето по чл. 250 ГПК е върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане. За да постанови връщането, администриращият съд е приел, че определението, с което молбата по чл. 250 ГПК се оставя без уважение, е необжалваемо с оглед необжалваемия характер на акта, чието допълване е поискано. При тези данни настоящият състав намира частната жалба за неоснователна. Съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК по искането за допълване съдът се произнася с акт, който подлежи на обжалване по общия ред, т.е. по реда, предвиден за проверка на акта, предмет на молбата за допълване. Това произтича от процесуалната логика, според която обемът на допустимия инстанционен контрол не трябва да зависи от процесуалното развитие по конкретното дело и в частност – от обстоятелството дали то е приключило с акт по всички искания на страната или с непълен акт. Обжалваемостта е институт, който следва да е уреден еднакво за всички страни, намиращи се в еднакви процесуални отношения, без оглед на това дали обжалваният акт е постановен като основен или като допълнителен. Няма значение и дали искането за допълване е уважено чрез постановяване на допълнителен акт по същество или пък е отхвърлено (както в настоящата хипотеза) - и в двата случая то се явява разгледано (за разлика от случаите, в които молбата е оставена без разглеждане, напр. поради неспазен преклузивен срок за подаването й, и актът за това като преграждащ се явява обжалваем). Тоест, ако молбата за допълване е отхвърлена, то актът за това ще подлежи на същия инстанционен контрол, на който биха подлежали и основното решение с посочения предмет, и допълнителното, с което актът се допълва. По този начин именно се удовлетворява изискването за обща инстанционност на еднакви по вид дела и на произнасяния с еднакъв предмет. Че обжалваемостта на акта по чл. 250 ГПК следва тази на основния акт, е прието и в константната практика на ВКС (вж. напр. Определение № 316/25.07.2019 г. по гр.д. № 613/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд., Определение № 263/15.04.2015 г. по гр.д. № 7096/2014 г. на ВКС, ІV отд.). Жалбата, насочена срещу окончателен акт на ВКС, пък подлежи на връщане от администриращия съд (арг. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК) и правилно именно такъв резултат е постановен с обжалваното разпореждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,