Определение № 10599 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2026 г.

Образувано е по частна жалба подадена от А. С. К., чрез пълномощника адвокат С. Метанова, против определение № 834 от 17.06.2026 г. по адм. дело № 212/2026 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 18-5374/26.05.2022 г., на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Софийска област и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Оспорва извода на съда, че няма правен интерес да оспори акта, тъй като с нарочна молба е уточнила същия. Заявява, че непредставянето на един документ не е основание за прекратяване на производството. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - началник на СГКК Софийска област, чрез пълномощника адвокат Е. Вуковска, представя писмен отговор в който оспорва жалбата и по подробно изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по жалба на А. К. за обявяване нищожност на заповед № 18-5374/26.05.2022 г., на началника на СГКК Софийска област, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 и чл. 51, ал.1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) в приложимата редакция, по заявление на Х. А. К. е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка (ЯФГ) - отразяване границите на имот пл. № 290 по кадастралния план на [населено място] в съответствие с проекта, чрез: 1. Нанасяне на нови обекти - поземлен имот с идентификатор (ПИ) [номер], собственост на К. А. К. и Х. К.; 2. Промяна в границите на: [ПИ], собственост на Г. М. С.; [ПИ], собственост на К. В. Т.; [ПИ], общинска собственост; 3. Промяна в данните на собствениците с вписването на К. К. и Х. К.. В жалбата си А. К. е заявила, че е съсобственик на [ПИ], за доказването на което е представила нотариален акт от [година] с нечетливо съдържание и удостоверение за наследници. С разпореждане № 430 от 24.02.2026 г съдът е оставил без движение жалбата с указания до подателя да посочи конкретни доводи за нищожност на оспорената заповед и да представи четливо копие на нотариалния акт от който претендира, че черпи правата си. В изпълнение на дадените указания с молба от 05.03.2026 г. А. К. е посочила, че заповедта е нищожна, тъй като е постановен в процедура която не отговаря на фактическата обстановка, без да са налице основания за издаването й, липсва уведомление на едно от заинтересованите лица, а К. К. и Х. К. са представили нотариален акт, който не ги легитимира като пълноправни собственици. Поискала е удължаване на срока за представяне на четливо копие от нотариалния акт от [година]. На същия ден и след получаване на преписката съдът е насрочил открито съдебно заседание с конституиране на страните, но тъй като при призоваването на Х. К. е установено, че същият е починал, с определение № 568 от 16.03.2026 г. съдът е спрял производството и е предприел процедура по издирването на наследниците му. След възобновяване на производството и в хода на проведеното открито съдебно заседание на 28.05.2026 г., съдът е оставил отново жалбата без движение с указания към жалбоподателката в 7-дневен срок да обоснове правният си интерес за оспорването, да представи четливо копие на нотариалния акт от [година], както и да посочи на кой имот е собственик, респективно нейният праводател за собствеността на кой имот се легитимира. Съобщението с препис от определението е връчено по електронен път на жалбоподателката на 02.06.2026 г., което не се оспорва от нея. Заради неотстраняване на нередовностите в дадения срок, на основание чл. 158, ал. 3 АПК съдът е постановил обжалваното определение. Определението е правилно, като мотивите и основанието за прекратяването следва да бъдат допълнени. Съгласно § 1, т. 13 от ДР ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а съгласно чл. 53б, ал. 7 ЗКИР в приложимата редакция (сега ал. 9), заповедта за отстраняване на ЯФГ в КККР се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване от тях. В случая представеният от А. К. нотариален акт е със силно нечетливо съдържание и не може да я легитимира като лице притежаващо права върху някой от засегнатите с процесната заповед имоти. Това създава неяснотата за наличието на правен интерес у нея да атакува като нищожна процесната заповед и невъзможността да се установи дали тя има качеството на заинтересовано лице. Ето защо обосновано първоинстанционният съд е оставил двукратно жалбата й без движение с конкретни и ясни указания, особено тези дадени в откритото съдебно заседание на 28.05.2026 г. Указанията не могат да се считат за изпълнени с молбата от 05.03.2026 г., тъй като в нея не са направени никакви твърдения във връзка с правния интерес и качеството й на заинтересовано лице. К. е имала достатъчно дълъг срок да представи четливо копие от нотариалния акт, а след даденото ново указание в съдебно заседание на 28.05.2026 г. тя не е предприела никакви действия. По тази причина настоящият състав счита, че е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, защото въпреки предоставената възможност А. К. не е установила, че има качеството на заинтересовано лице, респективно правен интерес да оспори процесната заповед. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено, макар и на различно основание, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение