Определение № 25 от 06.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Образувано е по молба вх. № 12809/20.12.2016 г. на С. П. З. за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 436 от 30.11.2016 г. С последното не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 117/27.11.2015г. по гр.д. №156/2015г. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е изменено в частта за разноските като К. Т. А., К. Д. А., И. Б. Б. и Г. Л. Б. са осъдени да заплатят на С. П. З. разноските за първата и въззивната инстанция в размер на общо 1010 лева. Молителят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева за производството по чл.288 ГПК както и 315 лева за присъединеното по реда на чл.213 ГПК частно производство. Приложени са договори за правна защита и съдействие № 0000027174 от 16.03.2016 г. и № 0000027173 от 14.03.2016 г. Насрещните страни К. Т. А., К. Д. А., И. Б. Б. и Г. Л. Б., чрез процесуалния им представител адвокат П. Ш., възразяват за прекомерност на поисканите разноски. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна, поради следните съображения: Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства – ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 3 на същото тълкувателно решение, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Искането за присъждане на 300 лева разноски за частното производство с предмет частна жалба на С. З. срещу определение № 89/18.02.2016 г. по гр.д. №156/2015г. на Бургаския апелативен съд, постановено по искане с правно основание чл.248,ал.1 ГПК е неоснователно. Разноски в производството по разноски не се присъждат. Основателно е искането за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК като следва да се обсъди и възражението на ответната страна за прекомерност. Молителят в настоящото производство е постигнал благоприятен правен резултат в производството по чл.288 ГПК. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. За да го определи по реда на чл.78,ал.5 ГПК настоящият съдебен състав съобрази фазата на производството – по чл.288 ГПК, както и фактическата и правна сложност на делото. С оглед разпоредбата на чл.9,ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в размер на 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.