Решение № 5222 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на „Вавилон Л“ ЕООД, чрез адвокат Илиева и Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Божкова против решение № 20987 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 8581/2024 г. по описа на Административен съд София- град. „Вавилон Л“ ЕООД обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за разликата над присъдените такива до пълния им размер, както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на пълния размер на направените съдебно-деловодни разноски. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска се отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове изцяло. Иска присъждане на направените по делото разноски. Националната агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените срещу нея искове изцяло. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на „Вавилон Л“ ЕООД против Национална агенция за приходите (НАП), с която, на основание чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са предявени обективно съединени искoве за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на мълчалив отказ на ТД на НАП – София по административен ред и заплатено адвокатско възнаграждение за успех за постигната цялостна отмяна на мълчаливия отказ и възстановяване на дължимите на дружеството данък върху добавената стойност и лихва върху тях. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е осъдил НАП да заплати на „Вавилон Л“ ЕООД сума в размер на 52 889 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за успех за постигнатата цялостна отмяна на мълчаливия отказ и възстановяване на дължимите се на дружеството ДДС и лихва по искане за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ведно с мораторна лихва в размер на 18 621, 42 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената сума. В останалите части административният съд отхвърлил като неоснователни предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че по делото не са установени всички предпоставки на закона за уважаване на исковете в претендирания размер. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от обжалване на мълчалив отказ по административен ред и от цялостна отмяна на мълчаливия отказ и възстановяване на дължимите се на „Вавилон Л“ ЕООД ДДС и лихва. За да възникне законовата отговорност на ответника, следва да е налице незаконосъобразен акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По отношение основателността на предявения иск за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за обжалване по административен ред на мълчалив отказ по искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване с вх. № 53-06-12017/09.12.2019 г. на ТД на НАП – София, съдът намира следното: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск. За услугата по обжалване на мълчаливия отказ по административен ред, отменен като незаконосъобразен, адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ е определило възнаграждение в размер на 3 600 лв. Сумата е заплатена от „Вавилон България“ ЕАД. При правилно приложение на закона първоинстанционният съд е приел, че ако и да е поето задължение за заплащането на договорената сума връзка с отменения административен акт, то не се установява втората предпоставка, настъпила вреда за ищеца. Установено е по делото, че сумата по сключения договор за представителство и правна защита не е заплатена от дружеството ищец, а от друго дружество – „Вавилон България“ ЕАД. По делото е представено споразумение, съгласно което дружеството „Вавилон България“ ЕАД поема задължението на ищеца по сключения договор за правна защита, но не се установява изпълнение на задължението по чл. 3 от него, а именно, дружеството длъжник, ищецът „Вавилон Л“ ЕООД да е възстановило заплатените суми от страна на „Вавилон България“ ЕАД. При установеното, че патримониумът на „Вавилон Л“ ЕООД не е намалял с претендираната сума от 3 600 лв. правилно е приета в обжалваното решение неоснователност на предявения иск в тази му част. По отношение основателността на предявения иск за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за успешна цялостна отмяна на мълчаливия отказ и възстановяване на дължимите се на „Вавилон Л“ ЕООД ДДС и лихви, съдът намира следното: Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице пряка вреда, предизвикана от издадени от органите по приходите незаконосъобразни административни актове. Същият е необоснован и несъответен на приложимия закон. Доказано е по делото, че след като на „Вавилон Л“ ЕООД са възстановени от органи на ответника исканите суми като главница и лихви, Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници” е издало фактура с основание „Възнаграждение за успех по Договор за представителство и правна защита от 14.10.2019 г., която сума е платена на адвокатското дружество чрез специално откритата сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата (ЗА) на адвокат С. Моллов. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, основан на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и представено по делото пълномощно, че е налице направен разход от дружеството ищец, претендиран като вреда в исковото производство. Ищецът не е доказал, че сумата, платена на адвокатското дружество като възнаграждение по договора за правна защита е излязла от патримониума на „Вавилон Л“ ЕООД. Сумата не е платена от сметка с титуляр „Вавилон Л“ ЕООД, не е доказано и превеждането и същото дружество по откритата по чл. 39 от ЗА сметка на адвокат Моллов. Недоказано е останало по делото обстоятелството чия собственост са били паричните средства, платени от адвокатската сметка на адвокат Моллов, конкретно, че по нея са преведени парични средства от дружеството ищец, включително в размер, изцяло или частично покриващ задължението му към адвокатското дружество по сключения договор. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая по делото не са представени доказателства, установяващи превод на парични средства от „Вавилон Л“ ЕООД към откритата клиентска сметка от адвокат Моллов. Обстоятелството, че дружеството ищец е упълномощило адвокат Моллов да извършва плащания от негово име не обосновава друг извод. От заключението на експертизата се установява, че в счетоводството на Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ са съставени счетоводни кореспонденции за отчитане на приходи от клиент „Вавилон Л“ ЕООД по посочени фактури, основани на договор от 14.10.2019 г., но не и извършено плащане по тях от ищеца. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 9 от договора за откриване и обслужване на специална сметка по чл. 39 от ЗА при извършване на плащания за суми над 30 000 лева или тяхната равностойност в друг вид валута клиентът се задължава да представи писмена декларация за произхода на паричните средства. По делото такава, удостоверяваща произхода на заплатените средства, като произхождащи от „Вавилон Л“ ЕООД не е представена. С оглед гореизложените съображения, настоящата инстанция намира предявените от „Вавилон Л“ ЕООД против НАП искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди изцяло за неоснователни, като недоказани, а обжалваното решение за неправилно в частта му, с която същите са уважени. Решението следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е уважен предявеният иск за причинени имуществени вреди в размер на 52 889 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 18 621, 42 лева за периода от 31.08.2021 г. до 28.08.2024 г. – датата на предявяване на искова молба, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената сума, и е осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3 931 лева, като се постанови друго, по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят и в тази част. В останалата му част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сума в размер от 120 евро, при приложението на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,