Определение № 295 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2628/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК вр.чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. Н., действащ като едноличен търговец с фирма “Кора-Л. Н.” срещу допълнително решение от 7.12.2012 год. по гр.д.№ 2929/2007 г. на Софийски градски съд, с което на осн. чл.193 ГПК /отм./ вр.§2, ал.1 ПЗР на ГПК е допълнено решение от 13.08.2010 г. постановено по същата дело в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Й. А. К., З. А. В., Т. И. Ф., Султана И. Ф., П. С. Ф., И. В. В., Карамфил И. В., Г. И. К. и К. И. К. сумата 1693 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като доказателства за присъдените разноски не били представени до приключване на производството по делото. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното: Частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че във възражението срещу въззивната жалба са поискани разноски и са представени доказателства за извършването им. Доказателства за внесения адвокатски хонорар в размер на 3046 лв. са представени едва с молбата за допълване на решението. Производството по делото е приключило с постановено въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, като са отхвърлени предявените от жалбоподателя положителни установителни искове за собственост. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че искането за разноски направено във възражението на въззивната жалба е своевременно, но неправилно е приел, че доказателствата за тях могат да бъдат представени след приключване на процеса, вкл. и след постановяване на решението. Когато разглеждането на делото приключва в открито заседание искането за разноски може да бъде направено най-късно в устните състезания, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им. Задължението за представяне на доказателствата за направените по делото разноски е обвързано с изтичане на този срок, тъй като отговорността за разноските може да се осъществи само по висящия процес, не и с отделен иск. Пропускът на съда да се произнесе в решението по отговорността за разноските може да бъде отстранен, когато то не е влязло в сила по реда на чл.193, ал.2 ГПК /отм./, както е процедирал и въззивният съд. За да се уважи искането обаче страната трябва да представи доказателства, че такива е направила до приключване на устните състезания. В случая от данните по делото е видно, че доказателствата за разноските са приложени към молбата за постановяване на допълнително решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното допълнително решение ще следва да се отмени и се постанови ново от касационната инстанция, с което се остави без уважение искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Воден от горно Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение