Определение № 488 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2326/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. Г. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 260202 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 301/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба против постановеното по делото определение № 299 от 14.07.2020 г. Частната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.274 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице са обаче основания за спиране на производството по разглеждането й, съгл. чл.292 ГПК, с оглед образуваното поради противоречива практика на ВКС тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса, подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. Доколкото в случая се касае именно до съдебен акт, постановен от апелативния съд в посочената хипотеза, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение