Определение № 3688 от 26.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Автокар Монтана“ ЕООД [номер] със седалище и адрес на управление гр. Монтана, [адрес] срещу Определение № 726 от 24.11.2023 г. на Административен съд - Монтана по адм. д. № 710/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0339-000138/27.09.2023 г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР – Благоевград, РУ Сандански и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за неприложимост на чл. 140, ал. 1 АПК относно удължаване на срока за обжалване. Мотивира се, че в административния акт неправилно е посочен съдът, пред който може да се обжалва актът, което е затруднило организацията на защитата му. Твърди, че управителят на дружеството, което е със седалище в гр. Монтана, е пътувал до района на Административен съд – Благоевград, за да сключи договор за правна помощ с адвокат със съдебен адрес в района на Административен съд – Благоевград. Първоинстанционната жалба е изготвена и подписана от адв. В. Глинджурски от Адвокатска колегия Благоевград. Впоследствие поради неправилно посочената в административния акт местна подсъдност делото е изпратено по подсъдност от Административен съд – Благоевград на Административен съд – Монтана. Ответникът – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Благоевград, РУ Сандански, не представя възражение срещу частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. По същество частната жалба е основателна. Административен съд - Монтана е констатирал, че административният акт е връчен управителя на дружеството на 18.10.2023 г., а жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград на 03.11.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК не е спазен. Според съда не е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК, тъй като в заповедта изрично е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва. Това, че е посочен неправилно Административен съд – Благоевград вместо Административен съд – Монтана (чл. 133, ал. 1, изр. 1 АПК), не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, още повече, че жалбата е подадена именно на 03.11.2023 г. в Административен съд – Благоевград, т. е. след 14-дневния срок. Между отсъствието изобщо на указание в какъв срок и пред кого може да се подаде жалба срещу акта и въвеждането на лицето в заблуждение относно пред кой административен съд може да се обжалва съществува качествена разлика, като само в първия случай (когато липсва указание относно срока и пред кой орган може да се обжалване) съдът трябва да съобрази приложимата за този случай разпоредба на чл. 140, ал. 1 АПК. По горните съображения на основание чл. 159, т. 5 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца – чл. 140, ал. 1 АПК. В случая органът не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и не е посочил правилно съдът, пред който актът му подлежи на оспорване. Вярно е, че органът е посочил правилно срока за оспорване - 14-дневен, но разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК изисква кумулативно да бъдат точно посочени и срокът за обжалване, и органът, пред който актът може да се обжалва (в този смисъл Определение № 1783 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 955/2018 г., VII о.). Видно от съдържанието на административния акт органът не е посочил правилно пред кой съд може да бъде оспорена заповедта в 14-дневен срок, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК и основание за приложение на удължения срок по чл. 140, ал. 1 АПК. Съдът, като не е съобразил приложимостта на чл. 140, ал. 1 АПК, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение