Определение № 209 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. К. против разпореждане от 27.04.2016г. по гр.д.№ 1398/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от него частна жалба против определение № 1052/30.03.2016г. Не са посочени конкретни оплаквания от жалбоподателя, но иска прилагане на чл. 25 и чл. 328 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С определение, влязло в сила на 18.01.2016г. по гр.д.№ 16090/2014г. на СГС е върната подадената от Д. С. К. искова молба, с която е искал да се установи извършването на престъпления от ответниците за това, че са предприели действия за наказателно преследване срещу него и в резултат на това е бил осъден с присъда № 206 от 06.10.2003 г. на Радомирския районен съд, потвърдена от Пернишкия окръжен съд и Върховния касационен съд по н.о.х.д. № 47/2004 г. Тъй като счита тези съдебни актове за незаконосъобразни е претендирал да му се присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Д. К. е подал молба за отмяна № 21937/17.02.2016 г. на влязлото в сила определение, която е оставена от съда без движение с разпореждане от 19.02.2016г. за посочване на конкретно основание по чл. 303, ал.1 ГПК и за внасяне на държавна такса в размер на 4 000 лв. Съобщението с тези указания е получено от жалбоподателя лично на 24.02.2016г. Против разпореждането за оставяне на частната жалба без движение е подадена частна жалба от К., която с определение № 1052/30.03.2016г. е оставена без разглеждане, тъй като разпореждането не подлежи на обжалване. Последното разпореждане е обжалвано с частна жалба № 5049/06.04.2016 г. Тя е оставена без движение с разпореждане от 07.04.2016г. за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението с това указание е връчено лично на Д. К. на 14.04.2016 г., но в определения от ъсда едноседмичен срок, който е изтекъл на 21.04.2016г. не е внесена държавна такса за частната жалба в размер на 15 лв. Поради това с обжалваното сега разпореждане е върната частна жалба № 5049/06.04.2016 г. Съдът е констатирал, че в определения срок не са изпълнени указанията за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на закона. Разпореждането е законосъобразно, защото е съобразено с чл.279, във вр. с чл. 275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2 т.2 ГПК и с това, че жалбоподателя не е внесъл в определения от съда едноседмичен срок дължимата държавна такса за разглеждане на частната жалба. Посочените от жалбоподателя текстове в частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция – чл.25 ГПК, касаещ съдебните поръчки и чл. 328 ГПК, касаещ производството по брачни искове са неотносими към предявените искове и постановените съдебни актове по тях. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение