Определение № 156 от 22.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 1082/2023 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след разпореждане № 680 от 21.11.2023 г. по в.н.ч.х.д. № 688/23 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдебното производство по описа на същия съд е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище, изразява позиция за основателност на искането за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК предвид следните съображения: Производството по в.н.ч.х.д. № 688/23 г. по описа на ОС – Плевен е било образувано по въззивна жалба на В. Н. Н. против присъда на Районен съд – Плевен, постановена по н.ч.х.д. №358/2023 г. С отделни определения в сички действащи съдии от ОС – Плевен са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК - поради многобройно отправяни съмнения и обвинения от страна на жалбоподателя за липса на компетентност и безпристрастност на магистратите от целия съдебен район. Това е дало основание на съда да прекрати производството по делото поради невъзможността да се формира законен съдебен състав от трима съдии за разглеждането му и го е изпратил на ВКС за упражняване на правомощието му по чл.43, т.3 от НПК. ВКС намира, че искането е основателно и делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд, който е най-близък териториално и същевременно е извън района на ОС – Плевен, какъвто се явява ОС – Габрово. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.43, т.3 от НПК