Определение № 3996 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3084/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Я. М. Р. против Определение № 861/27.02.2026 г., постановено по административно дело № 65/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за производството по подадена частна жалба срещу Определение № 305/23.01.2026 г. В частната жалба се изказва недоволство от съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна. Частна жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С процесното определение, съдебният състав е извършил преценка на всички факти, относими към приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за да се произнесе по искането, с което е бил сезиран, а именно освобождаване от заплащане на държавна такса от оспорващата, тъй като няма достатъчно средства да я заплати, след което е приел, че тази хипотеза не е налице в случая и е отказал да уважи искането й. Настоящият съдебен състав счита, че съдебното определение е правилно, тъй като е съобразено с установените факти и с приложимия закон. Правилна е крайната преценка на съда за това, че лицето, повдигнало правния спор не е затруднено да заплати дължимата държавна такса по подадената частна жалба, която е в минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, тази преценка се извършва като се съпостави имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост, получавани доходи, осигурявана издръжка и подпомагане на други лица и всички обстоятелства, които са относими към задължението му за внасяне на държавна такса в срок, с цел да се обезпечи липсата на нарушение на правото на защита в процеса, като тези въпроси съдът преценява в съвкупност и съобразява с размера на дължимата държавна такса. В конкретния случай са съобразени посочените в закона обстоятелства, а именно имущественото състояние на молителката, притежаваните от нея имоти и парични средства, здравословното й състояние, липсата на установени задължения към други лица, което предполага съществуването на финансова възможност да поеме разноските за заплащане на държавна такса в минимален размер. Извършената от съдебният състав преценка по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е правилна и не се нуждае от корекция, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение