Определение № 126 от 06.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Е. Л. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 169 от 27 декември 2007 г., постановено по к.гр.д. № 175 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2007 г. В молбата се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК с твърдения за нарушени процесуални правила при призоваването и представителството. При проверка допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, исковете на която срещу П.г. по т. „Г. Д.” [населено място] с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставането на Д. без работа за периода 28 ноември 2002 г. – 28 май 2003 г. за разликата над 1079,70 лева до 1494,48 лева, са отхвърлени и е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. против решение № 490 от 6 март 2006 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2005 г. за оставяне в сила на решение № 87 от 25 април 2005 г., постановено по гр.д. № 5921 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2002 г. за отхвърляне на предявените от Д. против гимназията искове за заплащане на обезщетение за причинените му вреди поради неиздаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, удостоверение за пенсия, справка-декларация за регистрация в Бюрото по труда, служебна бележка за възстановяване на данък общ доход, удостоверение за осигурителен стаж и неоформена трудова книжка в размер на 1000 лева, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 672,30 лева, за заплащане на неизплатена тринадесета работна заплата за 2002 г. в размер на 218,00 лева, за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода 17 септември – 28 ноември 2002 г. в размер на 23,20 лева и за връщане на надвзет данък общ доход в размер на 27,33 лева и производството по делото е прекратено в тази му част. Към молбата за отмяна се прилагат фотокопия на шест документа. При преценката за спазването на срока по чл. 305 ГПК, съдът съобрази, че с разпореждане на председателя на ВКС от 19 ноември 2014 г. е образувано тълкувателно дело № 7/2014 г. по описа на ОСТГК, ВКС, по което по т. 8 се търси тълкуване на въпроса допустима ли е при действието на ГПК (в сила от 1 март 2008 г.) молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Тъй като атакуваното решение е постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, то предстоящото тълкуване е от значение за допустимостта на настоящата молба за отмяна, което налага производството по делото да бъде спряно до постановяването на посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение