Определение № 12502 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Х. П., приподписана от адвокат С. Бабачев, против определение № 34437 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 10912/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено нейно искане за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед № РСЛ25-РД09-604/29.09.2025 г. на кмета на район „Слатина“, Столична община. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като основните й възражения са срещу законосъобразността на заповедта. Поддържа основанията на които е поискала спиране на изпълнението. Моли за отмяна на атакуваното определение и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът - кмет на район „Слатина“, Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт В. Дъбов, представя писмен отговор с който оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за оставянето й без разглеждане или за отхвърлянето й с потвърждаване на атакуваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е неоснователна. Не може да бъде прието възражението на ответната страна за просрочие на частната жалба, предвид датата на връчване на определението на жалбоподателката - 23.10.2025 г. и датата на подаването на жалбата - 27.10.2025 г. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по адм. дело № 10912/2025 г. на АССГ е издадената от ответния орган заповед № РСЛ25-РД09-604/29.09.2025 г., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на Г. П. премахването на преместваем обект: „Кемпър и декинг с маси за хранене, покрити с тента“, находящи се в собствения й имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), УПИ І, отреден за физкултурен комплекс и озеленяване, кв. 236, м. [местност] по плана на гр. София. Наред с жалбата срещу заповедта, П. е подала нарочно искане, с което на основание чл. 166, ал. 2 АПК е поискала от съда да спре допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. чл. 57а, ал. 3 ЗУТ предварително изпълнение. Заявила е, че то ще причини значителни и трудно поправими вреди на нея и на наемателя на обекта, като липсват доказателства, че спирането би засегнало особено важни държавни или обществени интереси. Твърди, че обектът функционира от 2017 г. без инциденти и проблеми, съществуват одобрени схеми за разполагането му, макар й с изтекъл срок, а наемателят е подал заявление за разрешение за поставяне и работно време. Заявява също, че незабавното изпълнение ще доведе до преустановяване на дейност, осигуряваща прехраната на пет семейства; закриване на пет работни места; загуба за приходи за бюджета; унищожаване на дългогодишно изграждан обект, който може да бъде узаконен; лишаване от наема, който макар и незначителен подпомага семейния й бюджет и закупуването на лекарства. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е намерил, че жалбоподателката не е оборила презумпцията за надделяващия обществен интерес на допуснатото от специалния закон ЗУТ изключение от общото правило на чл. 166 АПК. Прието е, че такива не са вземанията по облигационни правоотношения, тъй като ако те се квалифицират като вреди, биха подлежали на обезщетяване по реда за Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по общия исков ред. Също, премахването на преместваемия обект се извършва чрез демонтаж, което изключва възникването на значителни вреди. По отношение на останалите претендирани вреди е посочено, че те няма да настъпят за жалбоподателката, защото обектът се стопанисва като търговски обект от „Ранк Реалитис“ООД по договор за наем и също подлежат на обезщетяване в отделно съдебно производство. Определението е правилно. Както бе посочено по-горе, предварителното изпълнение на заповедта за премахване на преместваем обект, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, е допуснато по силата на закона - чл. 217, ал. 1, т. 11 от същия закон. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, която от своя страна предвижда, че предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В искането за спиране не се съдържа описание на размера на предполагаемите вреди за да може да се обсъди същият и да се сравни с охранявания обществен интерес. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта, подлежат на доказване от оспорващия. Твърденията за неустановена загуба на наем, която е неясно дали ще настъпи при съществуването на валиден договор, не изпълнява посочените изисквания - нито е посочен размерът на евентуалната вреда, нито са ангажирани доказателства, които да го установят. Този размер е пряко обвързан с преценката по чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като разпоредбата изисква вредите да са значителни, т. е. преценката е свързана с установения евентуален размер на вредата. Освен това не е налице и трудно поправима вреда, тъй като се касае облигационно правоотношение и за преместваем обект и то кемпър, който може да се ползва по предназначение след преместване на собствен ход. Изложените твърдения в искането касаят евентуални неудобства за друго лице от самата заповед - наемателя, които не могат да се квалифицират като значителни или трудно поправими вреди и то именно за оспорващата и от предварителното изпълнение, както изискват визираните по-горе разпоредби. От друга страна доводите за подаване на ново заявление за издаване разрешение за поставяне, на които се позовава жалбоподателката, не са сред основанията по чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Евентуалните вреди за които се твърди, че ще настъпят от фактическото прекратяване на дейността на търговския обект подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при приключване на делото с евентуална отмяна на заповед № РСЛ25-РД09-604/29.09.2025 г. Останалите доводи в частната жалба са изцяло относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което не следва да се обсъждат. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение